— Прекрасно.
— Щастлива ли сте?
— За първи път в живота си съм толкова щастлива.
— Тогава елате при мен — каза той и разтвори обятия. Аз се плъзнах под чаршафите и потънах в ухаещата на мускус прегръдка; той притисна силните си бедра към мен, обгърна раменете ми, и зарови лице в шията ми.
— О, Хенри — казах аз и думите ми прозвучаха глуповато. — О, любов моя!
— Зная — каза той нежно. — Елате по-близо.
Тръгнах си, когато слънцето вече се бе издигнало в небето. Тогава се забързах обратно към стаята си, за да стигна там, преди слугите да започнат работа.
Хенри сам ми помогна да се облека, завърза копринените шнурчета на гърба на корсажа ми, наметна на раменете ми собствения си плащ, за да ме пази от утринния хлад. Той отвори вратата. Брат ми Джордж беше там, излегнат до прозореца. Щом забеляза краля, той стана на крака и се поклони с шапка в ръка, а когато ме зърна зад гърба му, ми се усмихна мило.
— Отведете мистрес Кери обратно в стаята й — каза кралят. — След това пуснете слугинята да почисти моята, ако обичате, Джордж. Тази сутрин искам да се приготвя по-рано.
Джордж му се поклони и ми предложи лакътя си.
— И елате с мен на литургия — добави кралят от вратата. — Днес можете да дойдете с мен в личния ми параклис, Джордж.
— Благодаря — Джордж прие с изискано нехайство най-голямата чест, която можеше да бъде оказана на придворен. След като се поклоних, вратата на кралската стая се затвори и ние бързо прекосихме залата за аудиенции и минахме през голямата зала. Беше твърде късно, за да се прокраднем незабелязано покрай общите работници, на които плащаха да палят камините и да поддържат огъня. Някои от тях влачеха огромни дънери в хола, други метяха пода, а войниците, заспали там, където снощи бяха вечеряли, сега отваряха очи и се прозяваха, проклинайки силното вино, изпито предната нощ. Аз покрих разрошената си коса с качулката и двамата с Джордж преминахме забързано и безшумно през голямата зала, след това продължихме нагоре по стълбите, към покоите на кралицата.
Джордж почука на вратата на Ана и тя тихомълком ни притегли вътре. Беше бледа от прекараната безсънна нощ, а очите й бяха зачервени. Аз с удоволствие заразглеждах картинката, която представляваше сестра ми, измъчвана от завист.
— Е? — попита тя остро.
Хвърлих бегъл поглед към безупречно застланото легло, по което нямаше и гънчица.
— Не си спала.
— Не можах — каза тя. — И се надявам, че ти също не си спала много.
Безсрамните й думи ме накараха да извърна глава.
— Хайде де — каза ми Джордж. — Само искаме да знаем дали всичко с теб е наред, Мери. Нали трябва после да кажем на татко, а и на майка ни и чичо Хауърд. Добре ще е да свикнеш да ни разказваш някои неща. Това не е твое лично преживяване.
— Това е най-личното преживяване на света.
— Но не и за теб — отвърна Ана и в гласа й се долавяше студенина. — Така че престани да се правиш на невинна девойка. Правихте ли го?
— Да — отвърнах аз сухо.
— Повече от един път?
— Да.
— Слава на Бога! — възкликна Джордж. — Успяла е. Аз обаче трябва да тръгвам. Поиска да отида с него на литургия — той прекоси стаята и ме прегърна силно. — Браво на теб! Ще говорим после. Сега трябва да тръгвам.
Той затръшна вратата твърде силно и непредпазливо. Ана възкликна възмутено и се обърна към раклата с дрехите ни.
— По-добре облечи кремавата рокля — каза тя. — Няма защо да приличаш на развратница. Ще ти донеса топла вода. Трябва да се изкъпеш — тя вдигна ръка в отговор на протеста ми. — Не, трябва. Така че недей да спориш. И си измий косата. Трябва да си безупречна. Недей да се правиш на мързелива никаквица. Събличай тази рокля, и то по-бързо, защото след по-малко от час сме на литургия с кралицата.
Аз й се подчиних, както винаги.
— А не се ли радваш за мен? — попитах я, докато изхлузвах корсажа и роклята.
В огледалото видях ревността й, стаена зад гъстите мигли.
— Радвам се за семейството — отвърна тя. — Рядко се замислям за самата теб.
Кралят беше в своята приемна, която гледаше към църквата, и слушаше утринните молитви, докато ние се редяхме пред съседната стая, приемна на кралицата. Аз напрегнах слух, но успях да доловя само приглушеното мърморене на служителя и шума от прелистването на книжата, които той показваше на краля, за да може кралят да ги прочете и да подпише, докато гледаше как свещеникът в църквата долу извършва добре познатия ритуал. Кралят винаги вършеше делата си по времето, когато слушаше утринната литургия — навик, който беше наследил от баща си, и много хора вярваха, че така той освещава работата си. Ала имаше и други, сред тях и чичо ми, които считаха, че този навик беше продиктуван от желанието на краля да освободи деня си от бремето на работата, на която отделяше едва половината от вниманието си.