Аз коленичих на възглавничката в стаята на кралицата, загледана в блясъка на роклята си с цвят на слонова кост, която очертаваше формата на бедрата ми. Още можех да почувствам топлината на тялото му между нежната кожа на краката си, още усещах вкуса на устните му. Въпреки че се изкъпах, по настояване на Ана, си въобразявах, че още долавям мириса на потта от гърдите му по лицето и в косите си. Затворих очи, но не за молитва, а за да извикам чувствеността на спомена.
Кралицата беше коленичила до мен с мрачно изражение на лицето, с глава, изправена под тежката триъгълна шапчица. Дрехата й беше свободна около шията и й позволяваше само с едно движение да напипа власеницата, която винаги носеше за покаяние. Това лице, по което се четеше благоразумие, сега беше изпито и уморено. Тя беше свела глава над броеницата; кожата на брадичката й беше увиснала като на стара жена, бузите й бяха повехнали и образуваха торбички под затворените очи.
Литургията се точеше безконечно. Завидях на Хенри за разнообразието сред шумоленето на книжата. Вниманието на кралицата не се отклоняваше ни най-малко, ръцете й бяха постоянно заети с мънистата на броеницата, а очите й бяха затворени през цялото време, докато траеше молитвата. Едва когато литургията приключи и свещеникът избърса потирите с белите кърпи и ги прибра, тя изпусна дълга въздишка, сякаш до слуха й беше стигнало нещо, което никой от нас не беше способен да чуе. После се обърна и се усмихна на всички ни, дори на мен.
— А сега нека отидем да закусим — каза тя сърдечно. — Вероятно кралят ще сподели трапезата с нас.
Когато минавахме в колона край дверите му, аз усетих как забавям крачка — не можех да си представя, че той би ме оставил да мина просто така, без да ми каже и думичка. Сякаш доловил желанието ми, точно в момента, в който аз минавах край вратите, брат ми Джордж ги разтвори широко и каза на висок глас:
— Желая ви добро утро, сестро моя.
В стаята зад него, Хенри вдигна поглед от книжата си и ме видя в рамката на вратата, с кремавата рокля, която Ана бе избрала вместо мен, и с кремавата шапчица, която придърпваше назад гъстата ми коса и откриваше младото ми лице. При вида ми той въздъхна тихо и с копнеж, и аз почувствах как лицето ми поруменява и се озарява от усмивка.
— Добър ден, сир. Добър ден и на вас, братко — изрекох аз с тих, приятен глас, без очите ми да изпускат лицето на Хенри дори за миг.
Хенри стана на крака и протегна ръката си, сякаш за да ме притегли вътре. Служителят го възпря с поглед.
— Ще закуся с вас. Кажете на кралицата, че ще дойда след няколко секунди. Веднага, след като приключа с тези… с тези…
Неопределеният жест, който последва, показваше, че няма представа за какво се отнасят книжата. Той прекоси стаята, както замаяна пъстърва се насочва към червения фенер на някой бракониер.
— А вие как сте тази сутрин, добре ли се чувствате? — каза той тихо, така че само аз да го чуя.
— Добре съм — отправих един мълниеносен, игрив поглед към напрегнатото му лице. — Малко съм уморена.
Очите му светнаха при това мое признание.
— Не спахте ли добре, мила моя?
— Почти никак.
— Да не би леглото да не беше по вкуса ви?
Аз се запънах — никога не съм била особено добра в словесните двубои, за разлика от Ана. Накрая реших да не казвам нищо друго освен простичката истина.
— Сир, то много ми допадна.
— Бихте ли се върнали и друг път в него?
В един щастлив миг ме осени най-подходящият отговор:
— О, сир! А аз се надявах скоро да не ми се наложи да спя, когато съм в това легло.
Той отметна главата си назад и се засмя, хвана ръката ми, и като я обърна, целуна дланта.
— Лейди, вие само кажете — обеща той. — Ваш покорен слуга.
Аз се поклоних, само за да мога да наблюдавам как и той се накланя, за да целуне ръката ми — не можех да сваля поглед от лицето му. Той вдигна главата си и ние се погледнахме — беше един дълъг поглед на споделена страст.
— Трябва да тръгвам — казах аз. — Кралицата сигурно се чуди къде съм.
— И аз ще ви последвам — отвърна той. — Повярвайте.
Аз се усмихнах и му хвърлих още един поглед, след това изтичах след придворните дами. Долавях забързаното потропване на обувките си и шумоленето на копринената си рокля. Чувствах с всяка частица на гъвкавото си тяло, че бях млада, прекрасна и обичана. Обичана от самия крал на Англия.