— Но аз изгубих нещо! — извиках аз.
Тя наклони глава, сякаш отсяваше нетърпеливостта на детинските емоции от реалността.
— Да. Възможно е. Изгубила си нещо. Невинността си, първата си любов и доверчивостта си. Може би сърцето ти е разбито. Възможно е дори то никога да не се излекува. Бедната глупачка Мериан — промълви тя нежно. — Да изпълниш заповедта на един мъж, който иска от теб да доставиш удоволствие на друг, и от цялата работа да получиш само едно разбито сърце.
— Е, тогава чий ред ще е след мен? — поисках да узная, надсмивайки се над мъката си. — Коя мислиш, че ще е следващата Хауърд, която ще напъхат в леглото му? Нека да позная — другата Болейн?
Тя ме стрелна светкавично с черните си очи и миглите й погалиха леко страните й.
— Няма да бъда аз — каза тя. — Аз сама планирам бъдещето си. Не рискувам да бъда завладяна и изоставена.
— Но ти ми каза да рискувам — припомних й аз.
— Това се отнасяше до теб — заяви тя. — Аз не бих живяла като теб. Ти винаги правеше каквото ти наредят, омъжи се за когото ти казаха, преспа с онзи, с когото ти заповядаха. Аз не съм като теб. Сама избирам пътя си.
— И аз можех да избера сама пътя си.
Ана се усмихна невярващо.
— Тогава бих се върнала в Хевър и бих заживяла там — казах аз. — Не бих стояла в двора. Ако ме отблъснат, бих отишла в Хевър. На това поне винаги мога да разчитам.
Вратите на стаята на кралицата се отвориха и аз погледнах към прислужничките, които влачеха чаршафите от леглото на кралицата.
— За втори път тази седмица заповядва да ги сменяме — заяви една от тях с раздразнение.
Ана и аз се спогледахме.
— Има ли петна по тях? — попита Ана настойчиво.
Прислужницата я погледна нахално.
— По чаршафите на кралицата ли? — попита тя. — Искате да ви покажа личното спално бельо на кралицата?
Дългите пръсти на Ана се мушнаха в кесията й и една сребърна монета премина от нейната ръка в тази на момичето. С победоносно изражение на лицето прислужничката пъхна монетата в джоба си.
— Няма нито петънце — каза тя.
Ана замълча, а аз отидох да държа вратата на двете жени.
— Благодаря — каза втората, удивена от моето учтиво отношение към прислугата. Тя ми кимна. — Просмукани са от пот, бедната жена! — промълви тя тихо.
— Какво? — попитах. Не вярвах на ушите си. Тя ми беше дала сведения, за които всеки френски шпионин би платил кралска цена, и които всеки копнееше да получи. — Искате да кажете, че кралицата страда от нощно потене? Че вече е настъпил този нов етап от живота й?
— Ако още не е, то това ще стане много скоро — каза прислужничката. — Горката ни господарка.
Намерих баща си с Джордж в голямата зала, доближили глави, докато слугите сновяха около тях, нареждаха огромните маси и ги слагаха на магарета. Той ми направи знак да отида при тях.
— Татко — казах аз и му се поклоних.
Той ме целуна хладно по челото.
— Дъще — обърна се той към мен, — искали сте да ме видите?
За миг ме побиха тръпки и аз се запитах дали той помнеше името ми.
— Кралицата не очаква дете — казах му аз. — Месечният й цикъл започна от днес. Причината да пропусне предишните, се крие в напредналата й възраст.
— Слава на Бога! — възкликна ликуващо Джордж. — Залагам една златна крона, че е точно така. Това се казва добра новина.
— Най-добрата — каза баща ми. — Най-добрата за нас и най-лошата за Англия. Съобщила ли е на краля?
Поклатих отрицателно глава.
— Кървенето започна следобед, тя още не се е срещала с него.
Баща ми кимна.
— Значи, научихме добрата новина преди него. Знае ли я някой друг?
Свих рамене.
— Прислужничките, които й сменяха чаршафите, а значи и всички, които им плащат. Уолси, предполагам. Французите също може да са купили някоя прислужница.
— Тогава трябва да побързаме, ако искаме да сме първите, които ще му съобщят. Да го направя ли аз?
Джордж поклати глава.
— Твърде е лично — каза той. — Какво ще кажете за Мери?
— Така тя ще бъде първата, която той вижда в момента на най-силното си разочарование — размишляваше баща ми. — По-добре не.