— Тогава Ана — предложи Джордж. — Трябва да е някой от нас, за да му напомни за Мери.
— Ана може да го направи — съгласи се баща ми. — Тя може да отклони и пор, тръгнал по миши следи.
— Тя е в градината — реших да помогна. — На стрелбището.
Тримата излязохме от голямата зала навън, под ярката светлина на пролетното слънце. Студеният вятър люлееше минзухарите и те разклащаха главичките си. На стрелбището се виждаше малка групичка придворни, сред които бе и Ана. Тя пристъпи напред, прицели се, опъна тетивата и ние чухме издрънчаване и тъпия звук от попадането на стрелата точно в целта. Останалите вяло изръкопляскаха. Хенри Пърси закрачи към мишената, измъкна стрелата на Ана и я сложи в собствения си колчан, все едно имаше намерение да я запази за себе си.
Ана се смееше, протегнала ръка за стрелата си, когато се огледа и ни видя. Тя веднага се откъсна от компанията и дойде при нас.
— Татко.
— Ана — той я целуна по-нежно, отколкото беше целунал мен.
— Месечният цикъл на кралицата е започнал — обяви Джордж безцеремонно. — Смятаме, че ти трябва да го съобщиш на краля.
— Аз, а не Мери?
— Това може да му се стори долнопробно от нейна страна — каза баща ми. — Не бива да си я представи как разменя клюки с прислугата, докато гледа как изхвърлят нощните гърнета.
За момент помислих, че Ана ще каже, че също не иска да изглежда долнопробно, но тя само сви рамене. Знаеше, че да служиш на интересите на семейство Хауърд имаше своята цена.
— И направи всичко възможно Мери да не се изличи от съзнанието му — добави баща ми. — Когато той се обърне срещу кралицата, Мери трябва да е тази, която да го сграбчи.
Ана кимна.
— Разбира се — потвърди тя. Само аз можех да доловя остротата в тона й. — Мери е на първо място.
И тази вечер, както обикновено, кралят дойде при кралицата, за да й прави компания край камината. Ние тримата го гледахме, уверени, че това домашно задължение сигурно го изпълваше с досада. Ала кралицата беше изобретателна и знаеше как да го развлича. Винаги играеше на карти или на зарове, четеше най-нашумелите книги и можеше спокойно да представи интересно становище, както и да го защити. Винаги имаше и други посетители — учени мъже, пътували много, които разговаряха с краля; винаги бе осигурена най-добрата музика, а Хенри бе ценител на хубавата музика. Томас Мор беше любимец на кралицата и понякога те тримата се разхождаха по плоския покрив на двореца и съзерцаваха нощното небе. Разговорите на Мор и краля се въртяха около различните тълкувания на Библията и около въпроса дали щеше да настъпи време, когато би следвало да се разреши издаването на английска Библия, която да е достъпна за простолюдието. Освен това наоколо винаги имаше красиви жени. Кралицата беше достатъчно благоразумна, за да подбира за покоите си най-красивите жени в кралството. Тази вечер не правеше изключение — тя го забавляваше така, сякаш я бе посетил някой посланик, чието благоразположение тя трябваше да спечели. След като поговориха известно време, някой попита дали кралят би ни изпял нещо, и той се зае да ни изпее една от собствените си композиции. Той помоли някоя дама да изпълни частта за сопрано, Ана пристъпи напред свенливо и плахо, като заяви, че ще опита. Разбира се, тя пя безукорно. Доволни от себе си, двамата пяха на бис, после Хенри целуна ръката на Ана и кралицата заповяда да сервират вино в чест на певците.
Ана го придърпа встрани от останалите придворни само с едно леко движение на ръката си. Единствено ние, от семейство Болейн, както и кралицата, забелязахме, че кралят беше отделен от другите. Тя извика единия от музикантите и му поръча да засвири друга мелодия; беше достатъчно благоразумна и избягваше да обръща прекомерно внимание на новия флирт на краля. Стрелна ме бързо, за да види как ми се отразява гледката на сестра ми в обятията на краля, но аз й отвърнах с невъзмутима и лъчезарна усмивка.
— Вие се превръщате в добра придворна, моя малка съпруго — отбеляза Уилям Кери.
— Така ли?
— Когато дойдохте за първи път в двора, вие бяхте прекрасна стока, покрита със съвсем тънък варак във френския двор, но сега външният блясък сякаш е влязъл и в душата ви. Случва ли ви се изобщо да правите нещо, без да го премисляте?
За момент бях готова да се защитя, но тогава видях как Ана казва нещо на краля, след което той поглежда към кралицата. Ана нежно докосна ръкава му и му добави нещо с миловидно изражение. Извърнах се от Уилям, оглушала за думите му, и започнах да наблюдавам мъжа, когото обичах. Видях как широките му плещи се отпуснаха и после се свлякоха надолу, сякаш половината от силата му го беше напуснала. Той погледна към кралицата така, сякаш го беше предала, а лицето му бе уязвимо като на дете. Ана застана, така че да го скрие от погледите, а Джордж се наведе напред, за да попита кралицата дали може да танцуваме, което имаше за цел да защити Ана от вниманието на околните, докато тя нашепваше съчувствени слова в ухото на краля.