Не можех да понеса тази гледка и се измъкнах от групичката на момичетата, които вдигаха глъчка в приготовленията си за танци, и отидох при Хенри, като избутах Ана настрани, за да мога да се добера до него. Лицето му бе бледо, а очите му имаха трагично изражение. Хванах ръцете му и само промълвих:
— О, мили.
Той веднага ме погледна.
— Вие също ли знаехте? И всички останали дами?
— Мисля, че да — каза Ана. — Не можем да я виним за това, че не е искала да ви каже сама, бедната ни господарка. Това е била последната й надежда. Това беше и вашият последен шанс, сир.
Почувствах как той стисна ръката ми по-здраво.
— Гледачката ми каза…
— Зная — казах аз нежно. — Вероятно са й били платили.
Ана изчезна и ние двамата останахме сами.
— А аз лежах в постелята й и толкова се опитвах, и толкова се надявах…
— Молех се с вас — прошепнах аз. — И за двама ви. Така се надявах да имате син, Хенри. Към Господа имах само една молба над всички други — да ви даде законен син.
— Но тя вече няма да може — устата му се сви като примка. Приличаше на разглезено дете, което не може да получи онова, което иска.
— Не, вече не може — потвърдих. — Всичко свърши.
Той рязко пусна ръцете ми и се извърна от мен. Танцьорите се раздалечиха и му направиха път да мине, преди още да бе стигнал до тях със забързаната си крачка. Той отиде до кралицата, която седеше и се усмихваше на придворните, и й каза, на достатъчно висок глас, за да чуят всички:
— Казаха ми, че не се чувствате добре, мадам. Предпочитах вие сама да ми съобщите вестта.
Тя веднага погледна към мен остро и осъдително, задето бях разкрила най-интимната й тайна. Аз леко поклатих глава. Тогава погледът й потърси Ана и я намери сред танцуващите, хванала Джордж за ръка. Тя невъзмутимо отвърна на погледа й.
— Съжалявам, ваше величество — каза кралицата с присъщото й неподражаемо достойнство. — Исках да избера по-подходящ момент от настоящия, за да обсъдя това с вас.
— Трябваше да изберете по-ранен момент — поправи я той. — Но след като не се чувствате добре, то аз ви предлагам да освободите придворните си и да останете сама.
Тези, които първи разбраха какво се случва, започнаха да шушукат със съседите си. Ала повечето от тях стояха, вперили погледи в краля, чието настроение беше помръкнало така внезапно, и в кралицата, която понасяше последствията от това търпеливо и с пребледняло лице.
Хенри се завъртя на пета и щракна с пръсти на приближените си да го последват — Джордж, Хенри, Уилям, Чарлс, Франсис — сякаш викаше кучетата си, и излезе от покоите на кралицата, без да продума повече. Забелязах със задоволство, че от всички тях брат ми й се поклони най-ниско. Тя ги остави да си тръгнат, без да проговори и се отправи към стаята си.
Свирнята на музикантите звучеше все по-фалшиво, докато накрая звуците заглъхнаха и те се заоглеждаха в очакване на нови заповеди.
— О, тръгвайте си вече — казах аз внезапно и нетърпеливо. — Не виждате ли, че няма да има повече песни и танци тази вечер? Никой тук не се нуждае от музиката ви. За Бога, никой не иска да танцува.
Джейн Паркър ме погледна озадачено.
— А аз смятах, че именно на вас ви е до забавления. Кралят се скара с кралицата, а вие очаквате всеки момент да ви вдигнат от канавката като натъртена праскова.
— Аз пък смятах, че вие имате достатъчно здрав разум, за да си позволите подобно изказване — каза Ана без заобикалки. — Как само говорите на бъдещата си зълва! По-добре внимавайте, защото може да не се окажете добре дошла в нашето семейство.
Джейн не отстъпи пред Ана.
— Няма как годежът да бъде развален. Все едно, че вече сме венчани с Джордж. Предстои единствено да се уточни датата. Можете да ме приемате или да ме мразите, мистрес Ана. Ала не можете да ме отблъснете. Обрекли сме се пред свидетели.
— О, какво значение има това! — извиках аз. — Какво значение има каквото и да било! — аз се извърнах и побягнах към стаята си. Ана тръгна след мен.
— Какво има? — попита тя делово. — Ядосан ли ни е кралят?
— Не, въпреки че трябваше да бъде, защото ние извършихме подлост, като му разкрихме тайната на кралицата.