— Тя няма да ви дразни — обеща ми той, като се изправяше усмихнат. — Защото аз ще ви отведа на обяд. Разбрах, че готвачите от Гринич са тук още от призори, потънали до шия в приготовления. Кралят вече влиза, ще го последваме ли?
Аз се поколебах, но кралицата, която винаги ми припомняше установените правила на благоприличие, беше останала в Гринич, легнала в една тъмна стаичка с болки в корема и със свито от страх сърце. На дока се бяха събрали само лекомислените и безотговорни мъже и жени от двора. Те нямаха срам от онези, които ги превъзхождаха и гледаха единствено да си проправят път напред.
— Разбира се — отговорих му аз. — Защо не?
Хенри предложи другата си ръка на Ана.
— Ще ми окажат ли двете сестри честта?
— Мисля, че след кратка справка в Библията ще разберете, че е забранено — каза Ана предизвикателно. — Библията учи, че човек трябва да избере измежду сестрите и да остане с тази, на която първоначално се е спрял. Всичко останало се явява смъртен грях.
Лорд Хенри Пърси се разсмя.
— Сигурен съм, че в този случай ми е позволено да се поглезя — каза той. — Папата определено ще ми даде индулгенция. Кой е способен да избере между две такива сестри?
Ние тръгнахме обратно към къщи едва когато падна здрач и звездите заблещукаха по бледосивкавото пролетно небе. Хванати за ръце, ние с краля яздехме един до друг, оставили конете ни да вървят бавно по влажната крайречна земя. Минахме под сводестата арка, която водеше към двореца и поехме по посока на отворената входна врата. Тогава той дръпна юздите на коня си, помогна ми да сляза от седлото и прошепна в ухото ми:
— Иска ми се вие винаги да бъдете кралица, и то не само в шатрата край реката за един ден, любов моя.
— Какво е казал? — попита чичо.
Аз стоях изправена пред него като затворник на разпит в съда. Зад масата в покоите на Хауърдови бяха настанени моят чичо Хауърд, херцогът на Съри, баща ми и Джордж. В задната част на помещението, зад мен, и до майка ми, беше седнала Ана. Аз бях изправена пред масата сама, сякаш бях непослушно дете, което по-възрастните се канеха да смъмрят.
— Той каза, че му се искало аз да бъда кралица — казах тихо и с чувство на омраза към Ана, която беше предала доверието ми, към баща ми и към чичо ми за хладнокръвието, с което обсъждаха романтичните слова, които един влюбен мъж бе нашепвал.
— Какво според вас е имал предвид?
— Нищо особено — това са само приказки на влюбен.
— Чакаме някаква отплата за всички тези пари, които сме вложили — каза чичо раздразнено. — Не е ли споменавал нищо за даряване на земи? Нещо за Джордж? Или за нас?
— Не можеш ли да му намекнеш нещо? — предложи баща ми. — Напомни му, че на Джордж скоро му предстои сватба.
Аз погледнах към Джордж и в очите ми се четеше мълчалива молба.
— Работата е там, че той е много нащрек за такива неща — изтъкна Джордж. — Всички и винаги го правят. Когато той отива от стаята си на литургия, всяка сутрин пътят му е ограден от хора, чакащи да го помолят за нещо. Това ме кара да считам, че Мери му се нрави именно, защото не е като другите. Не смятам, че тя някога го е молила за каквото и да било.
— На ушите си има диаманти, които струват цяло състояние — отбеляза остро майка ми иззад гърба ми. Ана кимна в знак на съгласие.
— Но тя не го е молила за тях. Той й ги е дал по собствено желание. Той обича да е щедър, когато не го очакват от него. Смятам, че трябва да оставим Мери да прави каквото намери за добре по този въпрос. Тя има истински талант да проявява любовта си към него.
Прехапах устна, за да се сдържа и да не кажа нищо. Аз наистина имах талант да го обичам. Вероятно нямах други способности. И това семейство, този силен мъжки съюз искаше да използва този мой талант да обичам краля така, както използваха таланта на Джордж в боравенето с меча, таланта на баща ми да учи езици — от всичко това семейството извличаше полза.
— Дворът се мести в Лондон следващата седмица — отбеляза баща ми. — Кралят ще се срещне с испанския посланик. Няма голяма вероятност да направи някакъв по-решителен ход по отношение на Мери, докато продължава да се нуждае от подкрепата на испанския си съюзник във войната срещу Франция.