Ако не се върна в двора, ще полудея.
Така ми писа Ана.
Баба Болейн троши лешници с пръсти и ръси черупките навсякъде. Хрущят под краката ми, сякаш стъпвам по охлюви. Тя настоява да правим разходки в градината всеки ден, дори когато вали. Вярва, че дъждовната вода е полезна и казва, че това е причината всички англичанки да имат несравнимо хубава кожа. Загледах се в нейната загрубяла от вятъра кожа като на носорог и разбрах, че е по-добре да си стоя вкъщи.
Тя вони ужасно и изобщо не го осъзнава. Онзи ден заповядах да й донесат корито за къпане и ми казаха, че тя се е съгласила да седне на едно столче, за да й измият краката. Пее си под носа, когато сме на масата и дори не си дава сметка, че го прави. С присъщото на богаташите разточителство смята, че портите на дома трябва да са винаги широко отворени за всички — от просяците на Тонбридж до селяните от Единбридж; втълпила си е, че те са свободни да влизат и да ни гледат как се храним, все едно сме някои кралски особи, които нямат какво друго да правят с парите си, освен да ги пилеят наляво-надясно.
Моля те, умолявам те да кажеш на баща ни и на чичо, че съм готова да се върна обратно в двора и да правя каквото кажат; кажи им, че няма за какво вече да се безпокоят. Готова съм на всичко, за да се измъкна оттук.
Аз веднага й написах писмо в отговор.
Ще можеш скоро да се върнеш в двора, защото лорд Хенри се е сгодил за лейди Мери Талбот, макар и против волята си. Казват, че се врекъл със сълзи на очи. Той замина да защитава шотландската граница със собствена войска, набрана в Нортъмбърланд, под свое знаме. Семейство Пърси трябва да опазят Нортъмбърланд, а английските войски трябва отново да нападнат Франция това лято, с испанците на своя страна, и да продължат настъплението си от миналото лято.
Джордж най-накрая ще се ожени за Джейн Паркър — събитието се очаква този месец и ще попитам майка ни дали можеш да присъстваш. Тя със сигурност няма да ти откаже такова нещо.
Аз се чувствам добре, но много уморена. Бебето ми тежи и когато се опитвам да спя през нощта, то мърда и рита. Хенри е по-мил отвсякога и се надяваме на момче.
Така ми се иска ти да беше тук. Хенри има големи надежди за момче. Понякога почти ме е страх, като си помисля какво би станало с мен, ако родя момиче. Само да можех да превърна бебето в момче. Не ми казвай за аспержите. Знам всичко по въпроса. Постоянно ме тъпчат с тях.
Аз съм постоянно пред погледа на кралицата. Бременността ми е твърде напреднала, за да я скрия и сега всички знаят, че нося детето на краля. На Уилям не му се налага да попада в неудобни ситуации и да го поздравяват по случай раждането на първото ни дете. Всички знаят за положението и темата е обвита в удобно мълчание, което устройва всекиго, но не и мен. Понякога се чувствам като истинска глупачка: коремът ми расте пред очите ми, едва си поемам дъх, когато изкачвам стълбите, а съпругът ми се усмихва, като ме срещне, сякаш сме непознати.
А кралицата…
Моля се на Бога поне да не трябваше да ходя в нейния параклис всяка сутрин и вечер. Чудя се за какво ли се моли тя, след като за нея вече няма надежда. Иска ми се ти да беше до мен. Липсва ми дори острият ти език.
След безбройните отлагания, Джордж и Джейн Паркър трябваше най-сетне да се оженят в малкия параклис в Гринич. На Ана беше позволено да дойде от Хевър за един ден и да седи в една от високите ложи, където никой не можеше да я види, но не й позволиха да участва в сватбеното тържество. Най-важното за нас беше, че Ана щеше да пристигне предния ден, тъй като сватбата щеше да се състои сутринта, и ние тримата — Ана, Джордж и аз — имахме на разположение цялата нощ до първи петли.
Подготвихме се за дълга нощ, която да прекараме в приказки, все едно че бяхме акушерки, подготвящи се за трудно и дълго раждане. Джордж донесе вино, ейл и разредена бира. Аз слязох долу, прокраднах се незабелязано в кухнята и взех от готвачите хляб, месо, сирене и плодове. Те с най-голямо удоволствие ми ги натрупаха в една чиния, като си въобразяваха, че бременността в седмия месец ме караше да прегладнявам така.
Ана беше облечена в стеснения си костюм за езда. Изглеждаше възрастна за своите седемнадесет години; беше по-слаба и по-бледа, отколкото трябваше.
— Това е от разходките със старата вещица — каза тя мрачно. Мъката й беше придала спокойствие, което преди липсваше. Видът й подсказваше, че беше научила тежък урок: вече знаеше, че шансовете в живота не падат от небето в скута ти като зрели круши. Освен това й липсваше момчето, което обичаше — Хенри Пърси.