— Мечтая си за него — каза тя простодушно. — Толкова ми се иска да не го правех. Това е твърде безпредметно страдание. Изморих се от него. Звучи странно, нали? Но истината е, че се изморих да страдам.
Аз погледнах към Джордж. Той наблюдаваше Ана, а в очите му се четеше съчувствие.
— Кога е сватбата му? — попита Ана унило.
— Другия месец — каза той.
Тя кимна.
— Тогава всичко ще е свършено. Ако тя не умре, разбира се.
— Ако тя умре, той ще може да се ожени за теб — обнадеждих я аз.
Ана сви рамене.
— Глупачка — отвърна тя рязко. — Не бих могла да седя и да чакам деня, в който тя ще умре. Добра партия ще съм след всичко преживяно до сега, не смяташ ли? Особено, ако ти родиш момче. Ще бъда леля на незаконородения син на краля.
Несъзнателно обвих корема си с ръце, сякаш да попреча на бебето да чуе, че е желано само в случай, че се окаже момче.
— То ще носи фамилията Кери — напомних й аз.
— А ако се роди здраво и силно момче със златни коси?
— Ще го кръстя Хенри — усмихнах се аз при мисълта, че ще държа в обятията си здраво момченце със златни коси. — И не се съмнявам, че кралят ще бъде особено благосклонен към него.
— А ние ще се издигнем — отбеляза Джордж. — Като леля и чичо на кралския син; а той може би ще получи някое малко херцогство или графство. Кой ли може да каже.
— А ти, Джордж? — попита Ана. — Преливаш ли от радост, както подобава през тази най-щастлива нощ? Мислех си, че ще гуляеш някъде и ще се напиеш като свиня, вместо да прекараш нощта с две жени — едната надебеляла, а другата с разбито сърце.
Джордж си наля вино и се загледа мрачно в чашата си.
— Една надебеляла жена и една жена с разбито сърце прекрасно пасват на настроението ми — каза той. — Песните и танците няма да ми помогнат да се измъкна. Тя е истинска пепелянка, не смятате ли? Моята любима — бъдещата ми жена. Кажете ми истината. Нали не си въобразявам? Не ви ли се струва, че в нея има нещо, което може да накара човек да побегне през глава?
— О, стига глупости — казах аз малко сопнато. — Не е никаква пепелянка.
— Така ме вбесява, че ми идва да скърцам със зъби и винаги го е правила — каза Ана невъзмутимо. — Ако има клюка или надвиснат облаци, вещаещи бурен скандал, ако някой разправя небивалици по нечий адрес, тя се оказва винаги на мястото на събитието. Чува и вижда всичко, и винаги предполага най-лошото за хората.
— Така си и знаех — каза Джордж навъсено. — Господи! Каква съпруга ще си имам!
— В брачната нощ може да те чака изненада — отбеляза Ана лукаво, отпивайки от виното си.
— Моля? — изстреля Джордж.
Ан, с чаша в ръка, повдигна вежда.
— Знае прекалено много за една девственица — обяви тя. — Има прекалено дълбоки познания по женските въпроси. Както и за развратниците.
Джордж остана с отворена уста.
— Не ми казвай, че може да не е девствена! — възкликна той. — Със сигурност мога да се измъкна, ако не е девствена!
Ана поклати отрицателно глава.
— Никога не съм виждала някой мъж да проявява към нея нещо повече от най-обикновена вежливост — каза тя. — Кой може да поиска нещо от нея, за Бога? Но тя си отваря очите на четири и слухти, без значение за какво става въпрос. Веднъж я чух да си шушука с едната от момичетата Сиймор за някаква, която легнала с краля — не ставаше дума за теб — обърна се тя към мен. — Дълго си обясняваха, че било правилно да се целуваш с отворена уста, какво да правиш с езика си и тям подобни; обсъждаха дали трябвало да се лежи под или над краля; къде трябвало да си сложиш ръцете, за да му доставиш незабравимо удоволствие.
— И тя знае всички тези трикове, така ли? — попита Джордж смаян.
— Поне така звучеше — усмихна се Ана, като видя изненадата му.
— О, Боже Господи! — каза Джордж, сипа ми още вино и ми го подаде. — Може пък да се окажа по-щастлив съпруг, отколкото съм могъл да предположа. Къде да са ръцете, а? И къде трябва да са ръцете, мистрес Анамария? Явно ти знаеш, също като моята очарователна бъдеща съпруга, след като си чула този разговор.
— О, не ме питай — отвърна Ана. — Аз съм девствена. Питай, когото си искаш. Попитай майка ни, татко или чичо. Попитай кардинал Уолси, той го разгласи официално. Девственица съм. Аз съм заверена, официално подпечатана девственица. Уолси, самият архиепископ на Йорк, може да потвърди това. Никой не е толкова девствен, колкото съм аз.