— Да — казах аз, внезапно успокоена. — Или мога първо да го направя, а след това да й обясня.
— Само не плачи — напомни ми той. — Тя е кралица и сълзите ти няма да й се понравят. Обзалагам се, че нито веднъж не си я виждала да плаче през всички онези дни и нощи, в които си била до нея през последните четири години.
Аз се замислих за миг.
— Не — отвърнах аз, произнасяйки думите бавно и отчетливо. — Знаеш ли, че наистина не съм я виждала да плаче нито веднъж през всичките тези години.
— Няма и да я видиш — каза той със задоволство. — Тя не е от онези, които рухват след някой неуспех. Тя е жена, надарена с невероятна воля.
Единственият ми друг посетител беше съпругът ми, Уилям Кери. Беше облечен изискано и носеше купа с ранни ягоди, които беше поръчал да донесат от Хевър.
— Вкусът им ще ви напомня за вашия дом — обясни той вежливо.
— Благодаря.
Той погледна към люлката.
— Чух, че се е родило прекрасно и здраво момиченце.
— Да, така е — казах аз, леко жегната от безразличието в гласа му.
— И как ще я наречете? Каква фамилия ще носи? Предполагам, че би трябвало да е моята и че няма да бъде Фитцрой или нещо подобно, което да удостоверява незаконния й кралски произход?
Аз прехапах език и сведох глава.
— Съжалявам, ако съм ви засегнала, съпруже — казах аз смирено.
Той кимна.
— Е, какво ще е името й?
— Ще бъде Кери. Мислех си за Катерина Кери.
— Както желаете, мадам. Дадоха ми пет добри парцела земя за стопанисване и рицарско звание. Сега съм сър Уилям, а вие сте лейди Кери. Приходите ми са над два пъти по-високи отпреди. Той не ви ли осведоми?
— Не — отвърнах.
— Радвам се на изключителното благоразположение на краля. Ако ни бяхте ощастливили със син, вероятно щях да имам имение в Ирландия или във Франция. Можеше да бъда лорд Кери. Колко ли високо можеше да ни издигне един незаконен син?
Не му отговорих. Тонът му беше благ, но в самите думи се долавяше острота. Дори не ни хрумна да празнуваме новопридобитото му благосъстояние, което беше получил за ролята си на най-известния рогоносец в Англия.
— Знаете ли, аз се надявах да стана видна личност в кралския двор — каза той с горчивина. — Това беше, когато разбрах, че моята компания се нрави на краля и когато и моята звезда се издигаше. Надявах се да бъда като баща ви — опитен държавник, който да разбира добре от политика, да води преговори във великите кралски дворове в Европа, да се справя безупречно със задълженията си и в очите на всички да се е сраснал с интересите на собствената си родина. Но не стана така; ето че сега съм възнаграден десетократно повече за безделието си и за това, че гледам настрани, докато кралят отвежда жена ми в леглото си.
Продължих да мълча и да гледам в нозете си. Когато вдигнах поглед, той ме гледаше, а на устните му играеше иронично кисела и тъжна полуусмивка.
— Малката ми женичка — каза той нежно. — Не прекарахме много време заедно, нали? Не прекарвахме много време в постелята, а и прекараното там време далеч не беше оползотворено. Не се научихме на нежност, нито дори на страст. Имахме толкова малко време.
— Аз също съжалявам за това — казах тихо.
— За това, че не прекарвахме повече време в леглото?
— Милорд? — казах аз, истински объркана от внезапната язвителност на тона му.
— Вашите роднини решиха, че всичко е било плод на моята фантазия и че ние в действителност дори не сме консумирали брака си. Това ли желаете да кажа? Да отрека, че съм бил с вас?
Аз се сепнах.
— Не! Добре знаете, че моите желания не играят роля тук.
— Значи те не са ви подшушнали да кажете на краля, че съм бил неспособен през първата ни брачната нощ, както и през всяка друга нощ след това?
Аз поклатих отрицателно глава.
— Защо да му казвам такова нещо?
Той се усмихна.
— За да бъде бракът ни разтрогнат — предположи той. — И да се считате за неомъжена. И за да може следващото ви дете да носи името Фитцрой, да убедите Хенри да го признае за законороден и да го направи наследник на трона. Тогава вие ще станете майка на следващия английски крал.
Настъпи тишина. Усетих, че се взирам в него с невиждащи очи.
— Защо не са ми казали това?
— О, такива сте си вие от семейство Болейн — каза той мило. — Какво ще стане с вас, Мери, ако разтрогнат брака ни и ви тласнат напред по този път? Тогава бракът ни няма да е повече в сила и вие, без съмнение, ще бъдете просто една развратница, малка и хубава развратница.