Брат ми Джордж пристъпи напред и кралят ме пусна от обятията си, за да може Джордж да ме целуне по бузата.
— Добре дошла отново в кралския двор, мила сестричке — поздрави ме той. — Как е малката принцеса?
За миг настъпи гробна тишина. Усмивката угасна на лицето на Хенри. Аз погледнах Джордж с отворена уста, ужасена от грешката, която той беше направил. Той се завъртя светкавично на тока си и се обърна към краля.
— Наричам малката Катерина принцеса, защото всички я глезят така, сякаш е родена кралица. Трябва да видите дрешките, които Мери й е ушила и избродирала със собствените си ръце. А само да знаехте на какви чаршафчета си ляга малката императорка! Дори пеленките й имат нейните инициали. Добре бихте се посмели, ваше величество. Би било забавно да я видите. Тя е малката тиранка на Хевър и всичко трябва да стане така, както иска тя. Тя е истински кардинал. В детската стая тя е самият папа.
Той се беше измъкнал чудесно. Кралят се отпусна и се засмя при мисълта за бебето диктатор; всички придворни се засмяха в един глас с него на колоритното описание, което Джордж беше дал на бебето.
— Истина ли е това? Толкова много ли я глезите? — попита ме кралят.
— Тя е първото ми дете — оправдах се аз. — Освен това всичките й дрехи ще бъдат използвани за следващото бебе.
Аз бях улучила в десетката. Хенри веднага се замисли за следващото дете и разговорът потече нататък.
— О, да — каза той. — Но какво ще прави принцесата с такъв съперник в детската стая?
— Надявам се, че ще е още твърде малка, за да го осъзнае — каза Джордж ласкателно. — Тя може да си има братче още преди да е навършила годинка. Нека не забравяме, че Ана и Мери имат само няколко месеца разлика. Ние сме от плодовито потекло.
— О, Джордж, засрамете се — каза майка ми с усмивка. — Но наистина, едно малко момченце в Хевър толкова би ни зарадвало.
— Както и мен — каза кралят и ме погледна с обич. — Едно малко момченце ще ме направи безкрайно щастлив.
Веднага след като баща ми се завърна от Франция, се състоя поредният семеен съвет. Този път за мен беше предвиден специален стол край масата. Вече не бях девойка, на която да нареждат, а жена, спечелила благоразположението на краля. Вече не бях пионка в ръцете им. Бях най-малкото топ.
— Да предположим, че тя отново зачене, при това момче — заговори баща ми спокойно. — Да предположим, че кралицата послуша съвестта си и сама се оттегли, за да даде на краля свобода за повторен брак. Една бременна любовница може да бъде много съблазнителна партия.
За миг ми се стори, че тази идея ми се беше присънвала и тогава осъзнах, че бях чакала точно този момент. Съпругът ми Уилям ме беше предупредил и мисълта за това беше изтласкана някъде дълбоко в съзнанието ми, твърде страшна, за да се спра на нея.
— Но нали вече съм омъжена — отбелязах аз.
Майка ми сви рамене.
— Това не трая повече от няколко месеца. Този брак едва ли е бил консумиран.
— Беше консумиран — заявих упорито аз.
Чичо повдигна вежда в знак към майка ми.
— Тя беше малка — каза майка ми. — Как въобще е можела да знае какво се случва? Би могла да се закълне, че бракът не е бил напълно консумиран.
— Да, бих могла — казах на майка ми и се обърнах към чичо. — Но не смея да направя такава крачка. Не мога да я изместя от трона и да заема мястото й. Тя е три пъти по-достойна от мен за кралица, а аз съм само едно обикновено момиче от рода Болейн. Кълна ви се, не мога да го направя.
Тези думи не означаваха нищо за него.
— Ти няма нужда да правиш нищо особено — каза той. — Просто ще се омъжиш за когото ти казваме, както вече направи веднъж. Аз ще уредя всичко останало.
— Но кралицата никога няма да се оттегли — казах аз отчаяно. — Тя сама го каза, заяви ми го. Тя каза, че по-скоро би умряла.
Чичо възкликна, бутна стола си назад, закрачи и погледна през прозореца.
— Точно сега тя се намира в силна позиция — заключи той. — Докато племенникът й е в съюз с Англия, никой не може да разтрогне този брак, най-малко пък Хенри, при това заради едно бебе, което още не е заченато. Но дойде ли веднъж краят на войната, поделят ли си плячката, тя ще се превърне в една обикновена жена, която е твърде стара, за да му роди някога наследник. Тя знае, както и всички ние, че ще трябва да си тръгне.
— Но това ще стане възможно едва след края на войната — каза баща ми обезпокоено. — Точно сега не можем да рискуваме Испания да не изпълни своята част от договора. Цяло лято посредничих за заздравяването на този съюз.