Той ме отведе в ложето си същата вечер, както и през всички следващи, с неотслабващо желание. Трябваше да съм щастлива. Майка ми, баща ми, чичо и дори Джордж със сигурност бяха възхитени, че изборът на краля отново е паднал върху мен и че отново бях в центъра на вниманието. Придворните дами се отнасяха към мен със същата почит, както към кралицата. Чуждестранните посланици ми се кланяха като на принцеса, придворните от свитата на краля пишеха сонети за златистите ми коси, за извивките на устните ми, Франсис Уестън пък написа песен, посветена на мен; където и да отидех, всички ми предлагаха услугите, помощта и компанията си и непрестанно ми шепнеха, че ако подшушна някоя добра дума за тях на краля, ще ми бъдат безкрайно признателни.
Последвах съвета на Джордж и винаги отказвах да моля краля за каквото и да било, дори що се отнасяше за самата мен, което създаваше у краля такова чувство на лекота, което никоя друга не можеше да му даде. Зад залостените врати на стаята ние си наредихме чудесно собствено домашно кътче. Вечеряхме уединено, след като на останалите вече беше сервирано в голямата зала. Имахме за компания само няколко музиканти, а от време на време викахме един-двама от най-приближените придворни. Томас Мор понякога отвеждаше краля на покрива, за да му покаже звездите, а аз ги придружавах, и вперила поглед в нощното небе, мислех как тези същите звезди грееха и над Хевър, и как светлината им проникваше през процепите на прозорците и осветяваше личицето на спящото ми бебе.
През май цикълът ми не дойде, същото се повтори през юни. Споделих това с Джордж, който седна до мен, преметна ръка през раменете ми и ме притисна до себе си.
— Ще кажа на татко — каза той. — На чичо Хауърд също. Ще се молим на Бога този път да е момче.
Исках сама да съобщя на Хенри, но те решиха, че изгодна новина като тази, при това от подобна важност, трябва да бъде поднесена на краля от баща ми, за да може семейство Болейн да извлече всичката възможна полза от моята плодовитост. Баща ми помоли за аудиенция насаме, а кралят, предполагайки, че той иска да говори с него във връзка е проточилите се преговори на Уолси с Франция, го отведе встрани, до амбразурата на един от прозорците, където придворните не можеха да ги чуят, и заяви, че е готов да го изслуша. Баща ми каза нещо кратко с усмивка на лице и аз забелязах, че Хенри поглежда към мястото, което бях заела сред дамите, после чух и силния му възторжен възглас. Той се втурна през залата и тъкмо се готвеше да ме сграбчи, когато премисли и от страх да не ме нарани, хвана само ръцете ми и ги целуна.
— Мила моя! — възкликна той. — Научих най-щастливата новина. Най-щастливата, на която можех да се надявам.
Погледът ми пробяга през възбудените лица на околните и се спря отново на грейналия от щастие крал.
— Ваше величество — отвърнах. — Толкова се радвам, че мога да ви направя щастлив.
— Няма нищо по-добро за моето настроение — увери ме той. Припряно ме изправи на крака и ме придърпа встрани. Дамите бяха проточили шии до една, като в същото време се озъртаха и се опитваха отчаяно да разберат какво става. Едновременно с това те с все сили се стараеха да не ги уличат в подслушване на разговора. Баща ми и Джордж застанаха пред краля и пред мен, и започнаха да разговарят на висок глас за времето, за това колко малко време остава до лятното местене на кралския двор, като по този начин заглушаваха разговора, който с краля водехме шепнешком.
Хенри ме сложи да седна до прозореца и постави ръка на корсажа ми.
— Не е ли твърде стегнат?