Той се озъби като вълк насреща ми.
— Ние създаваме нов ред — каза той. — Нов свят. Носят се слухове за отхвърляне на папската власт, което ще доведе до промяна на политическата карта за Франция и Испания. Всичко се променя, а ето ни и нас, пред прага на промяната.
— А ако откажа? — попитах аз съвсем тихо.
Той се усмихна цинично и очите му, студени като влажни въглени, се заковаха в мен.
— Няма да откажеш — каза той сухо. — Светът не се е променил чак толкова. Властта е все още у мъжете.
Пролетта на 1526
Най-сетне Ана се върна в кралския двор и пое моите задължения в качеството си на кралска придворна дама, тъй като аз се уморявах все по-лесно. Този път бременността ми беше тежка и акушерките се кълняха, че причината е в това, че нося силно, здраво момче, което изсмуква силите ми. Аз действително чувствах тежестта му — веднъж, докато се разхождах из Гринич, в миг забързах крачка и се върнах в леглото. Когато легнех, тежестта на бебето притискаше гърба ми, така че имах гърчове чак в стъпалата и в пръстите на краката си, понякога се стрясках и виках през нощта, а Ана идваше замаяна и полубудна, сгушваше се в края на леглото и започваше да масажира схванатите ми ходила.
— За Бога, заспивай — каза тя ядосано. — Какво се въртиш постоянно?
— Накъдето и да се завъртя, все не ми е удобно — отвърнах аз. — И ако те беше грижа за мен повече, отколкото за себе си, щеше да ми донесеш възглавница за гърба и нещо за пиене, вместо да лежиш там като парцал.
Тя се разсмя в тъмнината и се обърна да ме погледне. Огънят в камината осветяваше стаята.
— Наистина ли ти е лошо или само се глезиш?
— Наистина ми е зле — казах аз. — Честна дума, Ана, цялото тяло ме боли.
Тя въздъхна, стана от леглото, взе свещта и отиде до камината, за да я запали. Освети с нея лицето ми, така че да може да ме огледа.
— Бяла си като платно — каза тя весело. — Изглеждаш толкова стара, че може да ми бъдеш майка.
— Защото ме боли — казах аз непоколебимо.
— Искаш ли малко топла бира?
— Да, моля те.
— И още една възглавница?
— Да, благодаря.
— И гърнето, както обикновено?
— Да, благодаря. Ана, ако някога беше носила дете, щеше да знаеш какво е. Кълна ти се, че не е нищо работа.
— И сама виждам, че не е — каза тя. — Достатъчно ми е да те погледна, за да разбера, че се чувстваш на сто години. Един Бог знае как ще задържим краля, ако това продължава.
— Няма нужда да правя каквото и да било — отвърнах раздразнено. — Всичко, на което той обръща внимание напоследък, е коремът ми.
Ана разрови жарта с ръжена и сложи бирата до камината, заедно с две чаши.
— Понякога не се ли закачате? — попита тя заинтригувано. — Когато след вечеря отиваш в покоите му?
— През изминалия месец — нито веднъж — казах аз. — Акушерките казват, че не трябва.
— Разумен съвет към любовницата на краля — промърмори Ана с раздразнение, заета с камината. — Чудя се кой ли им е платил, за да ти кажат такова нещо? Такава глупачка си да ги слушаш — тя измъкна ръжена от въглените и го пъхна в съда с бирата, където той засъска. — Какво каза на краля?
— Бебето е по-важно от всичко останало.
Тя поклати глава и наля бирата.
— Ние сме по-важни от всичко останало — напомни ми тя. — И никоя жена досега не е задържала един мъж с това, че му е родила деца. Ще трябва да правиш и двете неща едновременно, Мери. Не можеш да престанеш да се грижиш за неговото удоволствие само защото чакаш дете от него.
— Не мога да правя всичко едновременно — оплаках се аз. Тя ми подаде чашата и аз отпих една глътка. — Ана, всичко, което наистина искам, е да си почивам, докато бебето расте тук, вътре, здраво и читаво. Разкарват ме от един кралски двор в друг още от четиригодишна. Уморих се от танци, уморих се от забави, от гледане на турнири и маскени балове, от това да се удивлявам как мъжът, който изглежда точно като краля с маска, наистина се оказва кралят с маска. Ако само можех, още утре щях да тръгна за Хевър.
Ана се намести в леглото до мен, с чаша бира в ръка.
— Е, няма да можеш — каза тя сухо. — Сега всички сме заложили на теб. Ако отстранят кралицата, никой не може да предвиди колко високо можеш да се издигнеш. Стигнала си толкова далече. Трябва да продължиш.
Аз млъкнах за момент и я погледнах иззад чашата си.