Същата вечер тя дойде при мен и се заоплаква от душността на тъмната стаичка.
— Знам — отвърнах лаконично. — Обаче казват, че трябвало да бъде така.
— Не разбирам защо търпиш това — отвърна тя.
— Помисли малко — посъветвах я аз. — Ако настоявам да дръпнат завесите и да отворят прозорците, а след това изгубя бебето или го родя мъртво, какво смяташ, че ще каже Нейно Височество майка ни? Кралският гняв ще ни се стори цвете в сравнение с нейния.
Ана кимна.
— Да, не можеш да си позволиш и една погрешна стъпка.
— Не мога — казах аз. — Да си любовница на краля не означава, че отвсякъде тече само мед и масло.
— Той ме желае. На косъм е да ми го каже сам.
— Ще трябва да отстъпиш, ако родя момче — предупредих я аз.
Тя кимна.
— Знам. Обаче ако е момиче, ще ме накарат да продължа.
Облегнах се назад на възглавницата, твърде слаба, за да споря.
— Продължавай или се оттегляй, твоя работа.
Тя огледа огромния ми издут корем с любопитство, но без никакво съчувствие.
— Изглеждаш тлъста. Трябваше да кръсти на теб някоя баржа, а не военен кораб.
Аз погледнах лицето й, оживено и сияйно. Изящната шапчица красеше главата й, придърпваше назад косите й и показваше гладката й кожа.
— Когато започнат да пускат змиите във водата, непременно ще кръсти някоя на твое име — обещах й аз. — Тръгвай си, Ана. Твърде съм уморена, за да се карам с теб.
Тя веднага стана и отиде до вратата.
— Ако той пожелае мен вместо теб, ще трябва да ми помагаш така, както аз помагах на теб досега — предупреди ме тя.
Аз затворих очи.
— Ако той предпочете теб, тогава ще взема новороденото, и с Божията благословия заминавам за Хевър; а ти можеш спокойно да завземеш краля, кралския двор и умножаващите се ежедневно завист и омраза, при това с благословията ми. Но не смятам, че той е мъж, който може да направи любовницата си щастлива жена.
— О, аз няма да му ставам любовница — каза тя презрително. — Нали не очакваш и аз да стана разпътница като теб?
— Той никога няма да се ожени за теб — предрекох аз. — А дори да реши да го направи, трябва добре да си помислиш. Погледни кралицата, преди да се засилиш да заемеш мястото й. Погледни изстрадалото лице на тази жена и се запитай доколко е възможно бракът ти с нейния съпруг да ти донесе щастие.
Ана се спря на вратата.
— Хората не се женят за крале, за да бъдат щастливи.
През февруари имах още един посетител. Съпругът ми, Уилям Кери, дойде да ме види рано една сутрин, докато закусвах хляб и месо с ейл.
— Не исках да ви прекъсвам, докато се храните — каза той учтиво, застанал на вратата.
Аз махнах с ръка на прислужницата.
— Отнесете това — чувствах се в неизгодно положение, застанала пред погледа на добре облечения си, хубав съпруг с наедрялото си безформено тяло.
— Дойдох да ви донеса благопожеланията на краля. Той учтиво ме помоли да ви предам, че ме е удостоил с още няколко земи. Отново съм ви задължен, мадам.
— Радвам се.
— Правилно ли ми подсказва неговата щедрост, че ще трябва да дам името си на новороденото?
Аз се размърдах неловко в леглото.
— Не е споделял с мен желанията си. Но предполагам…
— Още един Кери, значи. Интересно семейство създаваме.
— Да.
Той взе ръката ми я целуна, сякаш внезапно се разкая за шегата си.
— Изглеждате много бледа и уморена. Този път сякаш не ви е леко?
Почувствах как сълзите ми напират от неговата неочаквана доброта.
— Не, този път не е леко.
— Не се ли страхувате?
Аз сложих ръка на издутия си корем.
— Малко.
— На ваше разположение ще бъдат най-добрите акушерки в цялото кралство — напомни ми той.
Аз кимнах с глава. Нямаше смисъл да му обяснявам, че и миналия път ми бяха предоставили най-добрите акушерки, които ме занимаваха три нощи подред с най-страшните разкази за мъртвородени, които една жена можеше да чуе.
Уилям се отправи към вратата.
— Ще кажа на краля, че имате напълно здрав и безгрижен вид.
Аз се усмихнах вяло.
— Да, моля ви, и му предайте, че съм негова покорна слугиня.
— В момента той е доста зает със сестра ви — отбеляза Уилям.
— Тя е очарователна жена.
— Не се ли опасявате, че тя може да ви измести?
Аз посочих тъмнината и тежките завивки, огъня в камината и тромавото си тяло.