— Боже мой, съпруже, всяка жена на света би могла спокойно да заеме мястото ми, стига да е съгласна да го стори тази сутрин.
Той се засмя с глас на думите ми, свали шапка, поклони ми се и излезе. Лежах в тишината и гледах как завивките на леглото се движат бавно. Беше февруари, бебето се очакваше най-рано в средата на месеца. Имах чувството, че времето е спряло.
Благодаря на Бога, че се роди по-рано. И благодаря на Бога, че се роди момче. Малкото ми момченце се роди в четвъртия ден от месец февруари. Момче: здраво момче, признато за кралски син; семейство Болейн държаха всички козове в ръцете си и можеха да играят с тях.
Лятото на 1526
Само че не успяха да включат мен в играта.
— Какво, за Бога, става с вас? — поиска да узнае майка ми. — Минаха поне няколко месеца, откакто родихте и сте толкова бледа, че човек би ви взел за чумава. Болна ли сте?
— Кървенето не спира — погледнах лицето й с надежда да открия в него поне капка съчувствие. То обаче си оставаше безизразно и нетърпеливо. — Страхувам се, че ще кървя, докато не издъхна.
— Какво казаха акушерките?
— Казаха, че щяло да спре, когато му дойде времето.
Тя изпуфтя.
— Толкова сте надебеляла — започна да се жалва тя. — И сте толкова… толкова скучна, Мери.
Аз я погледнах и почувствах как очите ми се напълниха със сълзи.
— Зная — казах й. — Точно така се чувствам.
— Вие родихте син на краля — майка ми се опитваше да ме окуражи, но аз чувствах нетърпението в гласа й. — Всяка жена на света би отрязала дясната си ръка, само да има това, което имате вие. Всяка жена би скочила бързо от леглото, за да е до краля, да се смее на шегите му, да пее песни с него и да яздят заедно.
— Къде е синът ми? — попитах аз безучастно.
Тя се поколеба за миг — изглеждаше объркана.
— Знаете къде е. В Уиндзор.
— Знаете ли кога го видях за последен път?
— Не.
— Преди два месеца. Когато се върнах от църква, него го нямаше.
Това й беше безразлично.
— Но разбира се, че ще го вземат — каза тя. — Разбира се, ние уредихме да се грижат добре за него.
— Други жени.
— Какво значение има това? — майка ми съвсем искрено недоумяваше. — За него се грижат добре и той носи името Хенри в чест на краля — тя не можа да прикрие досадата в гласа си. — А бъдещето е пред него!
— Но на мен ми липсва.
За миг тя изглеждаше така, сякаш й бях проговорила на китайски или на арабски.
— Защо?
— Липсва ми не само той, но и Катерина.
— Затова ли имате такъв навъсен вид?
— Не съм навъсена — казах аз унило. — Тъжна съм. Толкова съм тъжна, че нямам желание да правя нищо друго, освен да заровя глава във възглавницата и да плача, без да спра.
— И това е, защото детето ви липсва? — майка ми трябваше да го чуе още веднъж — за нея това беше така странно.
— А аз никога ли не съм ви липсвала? — викнах аз. — Ако не аз, то поне Ана? Взели са ни от вас като невръстни деца и са ни пратили във френския кралски двор. Тогава не ви ли беше мъчно за нас? Някой друг ни е учил да четем, да яздим понитата си и някой друг ни е вдигал от земята, когато сме падали. Никога ли не ви е минавало през ум, че желаете да видите децата си?
— Не — каза тя простичко. — Не бих могла да намеря по-добро място за вас от френския краски двор. Щях да съм лоша майка, ако ви бях оставила у дома, при себе си.
Аз се извърнах. Чувствах, че страните ми са мокри от сълзи.
— Ако можехте да видите бебето си, щяхте ли да сте щастлива? — попита майка ми.
— Да — казах аз задъхано. — О, да, майко, бих била безкрайно щастлива да го видя отново. Катерина също.
— Е, ще кажа на чичо ви — каза тя с досада. — Но това трябва да ви направи наистина щастлива: да се усмихвате, да се смеете весело, да танцувате игриво и да радвате окото. Трябва отново да си върнете краля.
— О, толкова ли се е отдалечил? — попитах аз кисело.
Майка ни не се засрами дори за миг.
— Слава Богу, Ана го е оплела в мрежите си — каза тя. — Ти си играе с него, като с кученцето на кралицата. Води го за носа.
— Защо не използвате нея тогава? — попитах аз злобно. — За какво въобще си правите труда да се занимавате с мен?
Отговорът й дойде много бързо, и ми стана ясно, че това вече е било обсъждано на семейна среща.
— Защото сте родили син на краля — отговори тя кратко. — Синът на Беси Блаунт стана херцог на Ричмънд, така че пред нашето бебе Хенри се открива светло бъдеще. Бракът ви с Кери може да се разтрогне само с едно щракване на пръсти, също така бързо може да се разтрогне и бракът му с кралицата. Ние искаме той да се ожени за вас. Използвахме Ана само за залъгалка, докато вие сте на легло. Съдбините ни обаче са във ваши ръце.