Поех си дъх, след като бях слушала познатата история със затаен дъх. Да гледам бащата, който изрежда всичките си мъртви деца, беше все едно да виждам съпругата му да ги пресмята на броеницата си, седнала на молитвения стол.
— Но аз знаех — каза Хенри, като се повдигна на възглавниците си и се обърна към мен, а на лицето му вече не беше изписана тъга, а гняв. — Знаех си, че съм плодовит и способен да правя деца. Беси Блаунт ми роди син, докато кралицата раждаше поредното си мъртво дете. Беси роди момче, докато всичко, което получих от кралицата, бяха малки мъртви телца. Защо се случи така? Защо?
Аз поклатих глава.
— Как мога да ви отговоря, сир? Един Господ знае.
— Да — каза той доволно. — Точно така. Права сте, Мери. Така е. Трябва да е това.
— Бог не би могъл да ви желае такова нещо — казах аз, подбирайки внимателно думите си. Изучавайки профила му в мрака, аз копнеех за помощта на Ана. — От всички християнски крале, вие трябва да сте най-обичан от Него.
Той се обърна и ме изгледа; очите му бяха изгубили синия си оттенък в тъмнината.
— Тогава какво може да не е наред? — попита ме той.
Усетих, че се взирам в него с отворена уста, като селянче, стъписало се пред някоя висока порта, и се чудех какво ли искаше да чуе от мен.
— Кралицата?
Той кимна.
— Бракът ми с нея е бил прокълнат — каза той лаконично. — Така трябва да е било. Прокълнат от самото си начало.
Аз понечих да отрека, но прехапах устни.
— Тя беше съпруга на брат ми — каза той. — Никога не трябваше да се женя за нея. Предупредиха ме, но аз бях млад и опърничав, повярвах й, когато тя ми се кълнеше, че той не е бил с нея.
Едва се удържах да не кажа, че кралицата не е способна да лъже. Но се сетих за всички от семейство Болейн и за нашите амбиции, и замълчах.
— Никога не е трябвало да се женя за нея — произнесе той. Каза го втори и трети път, главата му клюмна като на скръбно момченце, той протегна ръце към мен, и аз побързах да отида и да го прегърна. — О, Мери, виждате ли как Господ ме наказва? От вас имам две деца, едно от които момче, и едно незаконородено от Беси Блаунт; но в същото време нямам престолонаследник, освен ако някое от тези момчета няма куража и уменията да пробие. В противен случай принцеса Мери ще се възкачи на трона, а Англия ще трябва да се примири със съпруга, който аз й отредя. О, Господи! Виждате ли как съм наказан за греховете на испанката! Виждате ли как ме предадоха! Тя ме предаде!
Усетих как сълзите му се търкалят по шията ми, притиснах го близо до себе си като бебе.
— Все още имате време, Хенри — прошепнах аз. — Вие сте млад мъж. Мъжествен и способен да прави деца. Ако кралицата ви освободи, все още можете да имате наследници.
Той беше неутешим. Плачеше като дете и аз го полюлявах в обятията си, без да се опитвам повече да го убеждавам в каквото и да било, само го галех, милвах и му шепнех:
— Няма. Няма. Няма нищо — докато сълзите му не секнаха, той не се успокои и не заспа в ръцете ми с мигли, навлажнени от сълзите и с отпуснати устни.
Аз отново не можах да заспя. Главата му натежаваше в скута ми, бях обвила с ръце раменете му, и прекарах нощта в опити да не заспя. Но този път умът ми беше зает. За първи път чувах заплаха, отправена към кралицата от нечии уста извън семейството ми. Този път я произнесе кралят; кралицата беше сериозно застрашена, както никога досега.
Хенри се размърда преди изгрев-слънце и ме катурна в леглото до себе си. Облада ме бързо, без дори да отваря очи, отново се унесе в сън, и се събуди чак когато прислугата влезе да му донесе кана гореща вода, за да се измие и когато пажът разрови жарта, за да разпали огъня. Аз дръпнах завесите на леглото ни, облякох робата и нахлузих обувките.
— Ще дойдете ли с мен на лов днес? — попита Хенри.
Аз изпънах гърба си, който се беше схванал от това, че ме беше притискал с тежестта на тялото си цяла нощ и му се усмихнах така, сякаш изобщо не бях уморена.
— О, да! — отвърнах възторжено.
Той кимна.
— След литургията — и ме пусна да си вървя.
Излязох навън. Джордж ме чакаше в преддверието, на поста си, както обикновено, и си играеше с топчица ароматни билки, която помирисваше от време на време. На излизане от кралските покои той огледа внимателно лицето ми и попита.
— Някакви проблеми?
— Не и наши.
— Това е добре. Чии? — попита той бодро, хвана ръката ми, ние прекрачихме прага и продължихме по стълбите към голямата зала.
— Можеш ли да пазиш тайна?
Той ме погледна скептично.