Аз се усмихнах, загледана в розовите бузки и златистите коси, които блестяха изпод дантелената шапчица, и в тъмносините очички, които изучаваха лицето на Джордж и моето — последователно и напълно самоуверено.
— Да, нали?
— Странно е — Джордж сниши глас и прошепна в ухото ми. — Само си помисли, че някой ден може да засвидетелстваме вярност на това малко вързопче. Някой ден той може да стане крал на Англия. Може да се превърне в най-могъщия човек в цяла Европа и ние всички да зависим от неговата милост.
Аз притиснах дъската по-близо до себе си и почувствах топлината на малкото телце, привързано към дървото.
— Моля те, Господи, пази ми го, независимо какво бъдеще го очаква — прошепнах аз.
— Запази и всички нас — каза на свой ред Джордж. — Защото никак няма да е лесно да го възкачим на трона.
Той взе бебето от прегръдките ми, подаде го на дойката, сякаш по-задълбочените размисли на тези теми го плашеха, и ме поведе към замъка. Аз се спрях: на стъпалата седеше мъничко момиченце, облечено в къса детска рокличка, което гледаше към мен. Някаква жена го държеше здраво за ръката. Катерина, моята дъщеря, се взираше в лицето ми така, сякаш за нея бях непозната.
Аз паднах на колене на каменните стълби.
— Катерина, знаеш ли коя съм?
Мъничкото й бледо личице трепна, но не се сбърчи.
— Моята майка.
— Да — казах аз. — Исках да дойда да те видя по-рано, но не ми позволиха. Липсваше ми, дъще моя. Исках да бъдеш с мен.
Тя погледна към прислужницата, която държеше ръката й. Тя стисна ръката й, за да я накара да отговори.
— Да, майко — каза тя приглушено.
— Помниш ли ме изобщо? — попитах аз. Всеки, който беше наблизо, можеше да долови болката в гласа ми. Катерина се обърна към слугинята, после пак към мен. Устната й потрепери, лицето й се сбръчка и тя избухна в плач.
— О, Боже — каза Джордж отегчено. Хвана ме здраво за лакътя и ме повлече през прага вътре, в нашия дом, после ме побутна към голямата зала. Огънят гореше, независимо, че беше разгарът на лятото, и на големия стол пред камината седеше баба Болейн.
— Как си? — каза Джордж сухо. Той се обърна към слугите, които ни бяха последвали в залата. — Вън. Захващайте се за работа — нареди той кратко.
— Какво й е на Мери? — попита го баба.
— Прилоша й от горещината и от слънцето — каза наслуки Джордж. — И от язденето. Толкова скоро след като е родила.
— Това ли е всичко? — попита тя кисело.
Джордж изчака да седна на един стол и сам се отпусна на съседния.
— Освен това е жадна — отговори той многозначително. — Подозирам, че умира за чаша вино. Поне за мен това важи със сигурност, мадам.
Грубостта му накара старата дама да се усмихне и да посочи към масивния шкаф зад гърба си. Джордж стана и наля чаша вино за мен и за себе си. Той гаврътна своята и си наля още една.
Потърках лице с обратната страна на дланта си и се огледах.
— Искам да ми доведат Катерина — казах аз.
— Остави — посъветва ме Джордж.
— Тя едва ме позна. Изглежда, че съвсем ме е забравила.
— Ето защо ти казвам да почакаш.
Аз бях готова да споря, но Джордж настоя.
— Когато са чули камбаната, сигурно са я измъкнали от детската стая, облекли са я светкавично в най-приличните й дрехи, довели са я долу и са й казали да се държи прилично. Горкото дете вероятно е било уплашено до смърт. Господи, Мери, нима не помниш каква суматоха наставаше, когато ни казваха, че баща ни и майка ни ще дойдат? Беше по-страшно и от нашето първо посещение в двора. Ти повръщаше от ужас, а Ана се разхождаше дни наред, нагласена в най-хубавата си рокля. Посещението на майка ни винаги е всявало ужас у нас. Остави я да се успокои малко, след това отиди тихо в стаята й и седни до нея.
Кимнах на това разумно предложение и се облегнах на стола си.
— Всички добре ли са в кралския двор? — попита старата дама. — Как е синът ми? Как е майка ви?
— Ами — поде Джордж набързо, — баща ни прекара миналия месец във Венеция, по дела около въпроса със съюзничеството. Някакви работи на Уолси. Майка ни е добре, изпълнява задълженията си към кралицата.
— А кралицата добре ли се чувства?
Джордж кимна.
— Тя няма да дойде с двора по време на пътуването това лято. Напоследък страни от живота на кралския двор.
Старата милейди кимна на познатата й история за жена, която бавно крачи към смъртта.
— А кралят? Мери още ли е негова фаворитка?
— Мери или Ана — усмихна се Джордж. — Изглежда, че на краля се нравят момичетата от рода Болейн. Но Мери е все още фаворитката му.
Баба ми насочи острия, бляскав поглед към мен.