Тя ми се усмихваше все така любезно.
— На какво се надяваш, Ана? Да станеш негова любовница? Да ме изместиш?
Само в миг доволството, изписано на лицето й, изчезна и тя стана замислена.
— Да, предполагам. Това обаче крие известни рискове.
— Рискове ли?
— Ако му позволя да ме има, вероятността да му омръзна нараства. Трудно ще е да го задържа.
— На мен не ми беше трудно — казах аз, отбелязвайки точка в своя полза.
— Ти нищо не получаваш. А Беси Блаунт, например, той омъжи за някакво нищожество, веднага след като приключи с нея. Тя също не получи нищо.
Така прехапах език, че усетих вкуса на кръв в устата си.
— Щом така казваш, Ана.
— Мисля, че ще удържа фронта. Няма да го допусна до себе си, докато той не разбере, че аз не съм нито Беси Блаунт, нито Мери Болейн, а нещо много повече. Няма да го допускам, докато не ми направи предложение, при това достойно предложение.
За момент се умълчах.
— Никога няма да си върнеш Хенри Пърси, ако на това се надяваш — предупредих я аз. — Няма да ти даде Пърси, за да те умилостиви.
Само с две крачки тя прекоси стаята и хвана китките на двете ми ръце, впивайки нокти в тях.
— Повече никога не споменавай името му — изсъска ти. — Никога!
Издърпах бързо ръцете си, стиснах я за раменете и я разтърсих.
— Ще ти споменавам каквото си искам — казах аз. — Така, както и ти ми говориш каквото си искаш. Това е твоето наказание, Ана: ти загуби единствената си любов и сега искаш да се добереш до всичко, което не ти принадлежи. Искаш да имаш всичко, което е станало мое. Винаги си искала да вземеш всичко, което аз имам.
Тя се отскубна от мен и отвори вратата с трясък.
— Остави ме — нареди ми тя.
— Ти можеш да ме оставиш — поправих я аз. — Това е моята стая, нали помниш?
За миг ние се изгледахме упорито, като котки, спречкали се на някой покрив, изпълнени с взаимна омраза; и на повърхността изплува старата вражда между сестри, чувството, че на света има място само за една от нас. И убеждението, че битките трябва да се водят до смърт.
Аз отстъпих първа.
— Би трябвало да сме съюзници.
Ана затръшна вратата.
— Това е нашата стая — каза тя.
Границите между мен и Ана сега бяха ясно очертани. Бяхме прекарали детството си, доказвайки си непрекъснато коя е по-добрата Болейн, и сега нашето съперничество от детските години се разгръщаше на една по-голяма сцена в кралския двор. До края на лятото една от нас щеше да бъде провъзгласена за кралска любовница; а другата щеше да се превърне в нейна прислужница и помощничка, а най-вероятно и в нейна играчка.
Нямаше начин да я разгромя. Бих организирала заговор срещу нея, но нямах нито съюзници, нито властта да го направя. Никой от семейството ми не виждаше нищо осъдително в това аз да прекарвам нощите в леглото на краля, а Ана да тържествува в прегръдките му денем. За тях това беше идеалното положение — той да има находчивата Болейн за своя събеседница и съветница, а плодовитата Болейн за любовница.
Само аз знаех какво й струваше това. Вечер, след всички веселия и танци, след като през цялото време беше привличала вниманието на двора върху себе си, тя сядаше пред огледалото, сваляше шапчицата си и пред погледа ми се показваше едно изцедено от умора лице.
Джордж често идваше вечер и носеше по чаша портвайн за нас тримата. Джордж и аз слагахме Ана да легне, опъвахме чаршафите до брадичката й и я гледахме как пресушава чашата вино и как цветът отново се връща на лицето й.
— Бог знае докъде ще стигнем така — промърмори Джордж една вечер, докато я гледахме как спи. — Тя е омаяла краля, както и целия двор. На какво, за Бога, се надява?
Ана се размърда неспокойно в съня си.
— Тихо — казах аз, придърпвайки завесите около леглото. — Гледай да не я събудиш. Не мога да я изтърпя повече тази вечер, наистина не мога.
Джордж ме погледна с блеснали очи.
— Толкова ли е зле?
— Опитва се да заеме моето място — казах аз глухо.
— О, мила моя.
Аз извърнах глава.
— Тя ми отнема всичко, което бях постигнала — казах аз приглушено и яростно.
— Но ти не го желаеш толкова, колкото преди, нали? — попита ме Джордж.
Аз поклатих глава.
— Това не означава, че приемам Ана да ме измести.
Той се отправи бавно към вратата, обвил с ръка кръста ми и нехайно отпусна длан на ханша ми. После ме целуна по устните, като любовник.
— Знаеш, че си най-сладката.
Аз му се усмихнах.
— Зная, че съм по-добра жена от нея. Тя е изтъкана от лед и амбиция, и би предпочела да ме види на въжето, вместо да се предаде. Знам също, че в мое лице той има жена, която го обича заради самия него. И все пак Ана го заслепи — и него, и двора; дори теб.