Секретарката му надникна.
— Доктор Уилямс, мога ли да направя още нещо за вас?
„Никой не може да направи нищо за мен“, мислеше си той. Успя да се усмихне.
— Не, нищо, благодаря ти, Ева.
— Докторе, наред ли е всичко? Не ми изглеждате добре.
— Нищо ми няма. Малко съм уморен.
В четири и четирийсет и пет всички си бяха отишли и той остана сам. Уилямс взе снимката на мъртвата си съпруга, облегна се назад на стола си и се взря в нея.
— Мари — каза той меко, — не съзнавах в какво се забърквам. Мислех си, че правя добро. И Хелън вярваше в това.
Той върна снимката на мястото й, сключи ръце и облегна брадичката си на тях. Не забеляза, че навън сенките става все по-тъмни.
Картър е полудял. Трябваше да бъде спрян.
Уилямс си помисли за сина и дъщеря си. Хенри младши беше гинеколог в Сиатъл. Барбара беше ендокринолог в Сан Франциско. Какво щеше да им причини този скандал, особено ако започнеше дълъг процес?
Истината щеше да излезе наяве. Беше неизбежно. Осъзнаваше го в този момент.
Помисли си за Меган Колинс, за въпросите, които му беше задавала. Беше ли заподозряла, че я лъже?
А баща й? Беше толкова ужасяващо, като си помислеше, че Картър е убил Хелън, за да й затвори устата.
Нямаше кой друг да е. Дали имаше нещо общо и с изчезването на Едуин Колинс? И дали Едуин Колинс трябваше да бъде обвиняван за онова, което други са сторили?
Трябваше ли Хелън да бъде обвинявана за чужди грешки?
Доктор Хенри Уилямс извади бележник и започна да пише. Трябваше да обясни, да направи всичко ясно, за да ги освободи от вината, която бе негова.
Когато свърши, постави изписаните листове в един плик. Меган Колинс заслужаваше да ги занесе в съда. Той беше причинил на нея и семейството й голямо зло.
Меган беше оставила визитната си картичка. Уилямс я намери, написа адреса й в Трети канал върху плика и залепи марка.
Спря и дълго гледа снимките на децата, които бяха родени, защото майките им бяха дошли в неговата клиника. За миг пустотата в сърцето му изчезна при вида на личицата им.
Доктор Хенри Уилямс изгаси лампите, излизайки за последен път от кабинета си.
Той отнесе плика до колата си, спря пред една пощенска кутия и го пусна. Меган Колинс щеше да го получи до вторник.
Тогава за него това нямаше да има значение.
Слънцето залязваше. Вятър кършеше късите стъбла на пожълтялата трева. Меган потрепери. Беше грабнала якето си, когато изхвърча от къщата, забравяйки, че е махнала подплатата при пътуването си до Скотсдейл.
Филип Картър беше с дънки и дебело зимно яке. Ръцете му бяха пъхнати в дълбоките джобове. Беше облегнат на отворения кладенец.
— Мислиш ли, че Виктор е убил Хелън Петрович, защото тя е решила да напуска? — попита той.
— Виктор или доктор Уилямс. Уилямс може да се е паникьосал. Петрович е знаела много неща. Можела е да изпрати и двамата в затвора за дълги години, ако бе решила да проговори. Нейният свещеник ми каза, че усещал как нещо не й дава мира.
Меган започна да трепери. От нерви и студ ли беше?
— Ще седна в колата, докато татко дойде, Филип. От колко далеч идва?
— Не отдалеч, Мег. Всъщност той е невероятно близо — Филип извади ръце от джобовете си. В дясната държеше пистолет. Той посочи кладенеца.
— Онази ясновидка беше съвсем права, Мег. Баща ти е под водата. И е мъртъв отдавна.
Не позволявай да се случи нещо на Мег! Това беше молитвата, шепнеше Мак, влизайки с Кайл в хотела. Вътре рецепцията беше пълна с полиция и журналисти. Персонал и гости наблюдаваха от вратите. В съседната стая Катрин седеше на ръба на един малък диван, а Вирджиния Мърфи — до нея. Лицето на Катрин беше пепеляво.
Когато Мак приближи, тя се надигна и го стисна за ръцете.
— Мак, Виктор Орсини е говорил с полицията. Филип е бил в дъното на всичко. Можеш ли да го проумееш? Толкова му вярвах! Смятаме, че той се е обадил на Мег, преструвайки се на Едуин. Има и един мъж, който я следи — опасен тип, психопат, който преследва нищо неподозиращи жени. Той вероятно е изплашил Кайл в Деня на вси светии. Полицията от Ню Йорк се обадила на Джон Дуайър. Сега Меган я няма. Никой не знае защо е изчезнала и къде може да бъде. Толкова се страхувам! Какво да правя? Не мога да я изгубя, Мак! Не бих могла да го понеса!
Арлийн Вайс влетя в стаята. Мак я позна.
— Мисис Колинс, екипажът на хеликоптера смята, че са открили зелената кола край една стара ферма близо до Уест Рединг. Казахме им да не приближават. Ще бъдем там след по-малко от десет минути.
Мак прегърна Катрин, за да й вдъхне кураж.
— Ще открия Мег — обеща той. — Нищо няма да й се случи!