Той излезе бързешком. Репортерът и операторът от Ню Хейвън тичаха към хеликоптера си. Мак ги последва, вмъквайки се след тях вътре.
— Ей, не можеш да се качваш тук! — едрият репортер се опита да надвика шума на машината, готвеща се за излитане.
— Мога! — каза Мак. — Аз съм лекар. Може да потрябвам!
— Затвори вратата — извика репортерът на пилота. — Вдигай това нещо във въздуха!
Меган гледаше недоумяващо.
— Филип, аз… не разбирам — заекна тя — тялото на баща ми е в този кладенец?
Мег пристъпи напред и сложи ръце на твърдата, кръгла повърхност. Пръстите й се огънаха по ръба, усещайки лепкавата влага на камъка. Вече не виждаше нито Филип, нито насочения към нея пистолет, нито голите поля и студения режещ вятър.
Тя се втренчи в зейналата дупка с неистов ужас, представяйки си тялото на баща си на дъното.
— Няма да можеш да го видиш, Мег. Долу няма много вода, отдавна няма, но все пак стига колкото да го покрие. Беше мъртъв, когато го хвърлих там, ако това те успокоява. Застрелях го през нощта на катастрофата на моста.
Мег рязко се извърна към него.
— Как можа да му причиниш това? Той ти беше приятел, съдружник! Как можа да сториш това с Хелън и Ани?
— Приписваш ми прекалено много заслуги! Нямам нищо общо със смъртта на Ани!
— Искал си да ме убиеш! Ти ми изпрати онзи факс, че смъртта на Ани е грешка — Меган се огледа. Имаше ли някакъв начин да стигне до колата си? Не, той щеше да я застреля, преди да направи и крачка.
— Меган, ти ми каза за факса. Това беше като дар божи. Трябваше хората да вярват, че Ед е жив, и ти ми осигури тази възможност!
— Какво си направил с баща ми?
— Ед ми се обади от кабинета в нощта на катастрофата. Беше в шок. Говорихме си как едва е избегнал катастрофата. Каза ми, че знае как ни мами Орсини. Каза ми, че Манинг е споменал за нашето посредничество при назначаването на ембриоложка на име Петрович, за която Ед не беше и чувал. Беше отишъл директно в кантората и беше преровил папката на клиниката „Манинг“, без да намери нещо за нея. Смяташе, че Орсини го е сторил. Меган, опитай се да разбереш. Всичко щеше да мине без проблем. Казах му да дойде вкъщи, да анализираме нещата, а сутринта да подложим на разпит Орсини. Но когато застана на прага ми, вече беше готов с обвиненията си към мен. Беше разбрал всичко. Баща ти беше много умен. Не ми остави друг избор. Знаех какво трябва да направя.
„Толкова ми е студено — мислеше си Меган, — толкова ми е студено“.
— В началото всичко вървеше добре — продължи Филип. — После Петрович напусна, казвайки на Манинг, че е направила грешка, която ще причини много неприятности. Не можех да рискувам тя да опропасти кариерата ми, нали? В деня, когато ти дойде в кантората и ми каза за момичето, което е било намушкано, и колко тя приличала на теб, ми каза и за факса. Знаех, че баща ти има някаква история на запад. Не беше трудно да отгатна, че може да има и дъщеря там. Моментът беше идеален да го върна отново на сцената.
— Ти може да не си изпратил факса, но ти се обади тогава по телефона и прати мама в болница. Ти си поръчал онези рози и седеше до нея, когато й ги донесоха. Как можа да постъпиш така с нея?
„Едва вчера — мислеше си Меган — отец Радзин ми каза да търся причината.“
— Меган, загубих много пари при развода си. Изхарчих големи суми за имотите, които се опитвам да запазя. Детството ми беше изпълнено с мизерия. Бяхме десет деца и живеехме в тристайна къща. Не искам отново да бъда беден! С Уилямс намерихме начин да печелим пари, без да правим никому нищо лошо! И Петрович също печелеше!
— Като крадяхте ембриони и ги пращахте в центъра „Франклин“ за донорната им програма?
— Не си толкова умна, колкото си мислех, Меган. Има и още много нещо! Ембрионите са най-дребното!
Той вдигна пистолета. Тя съзираше дулото, насочено към сърцето си. Наблюдаваше пръста му на спусъка и го чу да казва:
— До миналата седмица държах колата на Едуин в хамбара! Сега ще държа там твоята! А ти ще отидеш при него.
Меган инстинктивно се хвърли настрани.
Първият куршум профуча над главата й. Вторият я прониза в рамото.
Преди да успее отново да стреля, изневиделица връхлетя някаква фигура. Тежка фигура с протегната ръка. Пръстите, които стискаха ножа, и бляскащото му острие бяха едно цяло — сабята на отмъщението, която се насочи към гърлото на Филип и го преряза.
Меган усети остра болка в лявото си рамо и потъна в мрак.
61
Когато Меган дойде в съзнание, лежеше на земята, а главата й беше в нечий скут. Тя насила отвори очи и видя херувимската усмивка на Бърни Хефернън, после усети влажните му целувки по лицето, устните и шията си.