Някъде в далечината чу бръмчене. Самолет? Хеликоптер. После звукът изчезна.
— Щастлив съм, че те спасих, Меган. Няма нищо лошо в това да използваш нож, за да спасиш някого, нали? — попита Бърни. — Никога не съм искал да наранявам никого. Онази вечер не исках да причинявам болка на Ани. Това беше грешка — и той повтори блажено, като дете: — Ани беше една грешка.
По радиостанцията Мак чуваше разговорите между хеликоптера и полицейските коли, които пътуваха към мястото. Координираха действията си.
Мег е с двама убийци, внезапно осъзна той — онзи идиот, който в неделя през нощта беше в гората, и Филип Картър.
Филип Картър, който бе измамил и убил партньора си, а после се бе престорил на покровител на Катрин и Меган, за да следи всяка стъпка на Меган в търсенето на истината.
Меган. Меган.
Бяха в пустееща местност. Хеликоптерите започваха да се снижават. Напразно Мак шареше с очи по земята. След петнайсет минути щеше да бъде тъмно. Как щяха да открият кола в мрака?
— Намираме се в покрайнините на Уест Рединг — каза пилотът, посочвайки пред себе си. — На няколко минути път от мястото, където са видели зеления шевролет.
„Той е луд“, мислеше си Мег. Това беше Бърни, жизнерадостното момче от паркинга, което често й говореше за майка си. Как е дошъл тук? Защо я преследваше? И каза, че е убил Ани? Господи, той е убил Ани!
Тя се опита да седне.
— Не искаш ли да те държа, Мег? Никога няма да ти сторя нищо лошо.
— Разбира се, че няма — осъзнаваше, че трябваше да го успокоява, за да бъде кротък. — Просто земята е ужасно студена.
— Извинявай! Трябваше да се досетя. Ще ти помогна — той не я пусна, докато непохватно се опитваха да се изправят. Продължаваше да я стиска в прегръдка.
Тежестта на ръката му около нея усилваше болката в простреляното рамо. Не трябваше да го отблъсква.
— Бърни, би ли се опитал да не… — отново щеше да припадне.
— Бърни — замоли го тя. — Рамото много ме боли.
Беше стиснал здраво в ръката си пистолета на Филип.
— О, извинявай! Ако искаш, ще те нося — устните му бяха върху косата й. — Застани тук за минутка. Искам да те снимам. Виждаш ли камерата ми?
Камерата му! Разбира се! Той беше непознатият в гората, който едва не удуши Кайл. Тя се облегна на кладенеца, за да го наблюдава как обикаля тялото на Филип и го снима.
После Бърни остави камерата на земята и дойде до нея.
— Меган, аз съм герой! — похвали се той. Очите му блестяха като лъскави сини копчета.
— Да, герой си.
— Спасих ти живота.
— Да.
— Но не ми разрешават да нося оръжие. Ножът е оръжие. Ще ме отведат отново в болницата на затвора. Мразя я!
— Ще поговоря с тях!
— Не, Меган. Затова трябваше да убия Ани. Тя започна да пищи. Единственото, което направих онази вечер, беше, че вървях след нея и казах „Тази улица е опасна. Аз ще те пазя.“
— Това ли и каза?
— Мислех, че си ти, Меган. Ти щеше да бъдеш доволна да се погрижа за теб, нали?
— Да, разбира се.
— Нямах време да й обяснявам. Идваше полицейска кола. Не исках да я наранявам. Дори не знаех, че онази вечер съм взел ножа. Понякога нямам представа, че е у мен.
— Радвам се, че сега беше у теб.
„Колата — мислеше си тя. — Ключовете ми са в нея. Това е единственият ми шанс.“
— Но, Бърни, смятам, че не трябва да се оставиш на полицията да намери ножа у теб — тя го посочи.
Той погледна назад.
— О, благодаря ти, Меган.
— И не си забравяй камерата.
Ако не беше достатъчно бърза, той щеше да разбере, че се опитва да избяга. И ножът щеше да се озове в ръката му. Щом той се обърна и тръгна към тялото на Филип, Меган рязко се хвърли напред, препъвайки се от слабост и бързина, отвори вратата на колата си и се пъхна зад волана.
— Меган, какво правиш? — изкрещя Бърни.
Хвърли се към вратата, но тя успя да я заключи. Той увисна на дръжката, докато тя включи на скорост и натисна педала на газта.
Колата подскочи напред. Крещейки, Бърни успя да се задържи на вратата два-три метра, после я изтърва и падна. Тя зави покрай постройките. Той се появи от прохода между къщата и склада, когато тя се устремяваше към откритото поле.
Не беше достигнала до гората, когато в огледалото видя колата му да лети бясно след нея.
Минаваха над гориста местност. Полицейският хеликоптер беше пред тях. Фотографът и операторът напрягаха очи.
— Гледайте! — извика пилотът. — Ето къщата. Мак не разбра какво го накара да се обърне назад.
— Обърнете! — изкрещя той. — Обръщайте! Белият мустанг на Мег изхвърча от гората, а една зелена кола беше на сантиметри зад него, като непрекъснато го блъскаше. Мак видя как шевролетът се изравни с мустанга и започна да го блъска отстрани, опитвайки се да го преобърне.