— От колко време работите в клиниката?
— През март ще станат седем години. Аз съм ембриолог и завеждам лабораторията.
— Бихте ли коментирали отношението си към тези деца?
— За мен всяко от тях е едно чудо.
— Благодаря ви, доктор Петрович.
— Вече извъртяхме доста лента — каза Меган на Стийв, когато свърши с лекарката. — Но искам да заснемем и цялата група. След минута ще се съберат.
Годишната снимка беше направена на моравата пред сградата. Настъпи обичайното суетене при подреждането на децата — от едва проходилите до деветгодишните и майките с пеленачета на ръце на последната редица, обградени от служителите на клиниката.
Беше слънчев ден от циганското лято. Докато Стийв фокусираше камерата, Меган за миг си помисли колко добре облечени и щастливи изглеждаха всички деца. Защо не? — помисли си тя. Всички бяха толкова желани!
Един тригодишен малчуган изтича от предната редица към бременната си майка, която стоеше до Меган. Синеок, със златисторуса коса, срамежлив и сладко усмихнат, той я прегърна през коленете.
— Снимай ги! — каза Меган на Стийв. — Той е прекрасен!
Стийв задържа камерата върху детето, докато майка му го увещаваше да се върне при другите деца.
— Тук съм, Джонатан — уверяваше го тя. — Обещавам ти, че никъде няма да избягам! — тя се върна на мястото си.
Меган приближи до нея.
— Имате ли нещо против да ви задам няколко въпроса? — попита тя и насочи микрофона към нея.
— Не, напротив!
— Кажете ни как се казвате и на колко години е момченцето ви?
— Казвам се Дайна Андерсън, а Джонатан е почти на три.
— И детето, което очаквате, ли е оплодено ин витро?
— Да, всъщност то ще бъде еднояйчният близнак на Джонатан.
— Еднояйчният близнак! — Метан не скри учудването си.
— Зная колко невероятно звучи — каза Дайна Андерсън с щастлива усмивка. — Но е така. Много рядко се случва ембрионът да се раздели в лабораторията така, както естествено става в утробата на майката. Казаха ни, че една от оплодените яйцеклетки се е разделила и със съпруга ми решихме, че ще родя децата поотделно. Смятаме, че поотделно всяко едно има по-добри шансове за оцеляване при износването, и в действителност се оказа по-практично. Имам чудесна работа и не бих искала да оставям две малки деца на бавачка.
Фотографът на клиниката щракаше с апарата си. Миг по-късно той извика:
— Добре, дечица, благодаря ви!
Децата се разпръснаха и Джонатан дотича при майка си. Дайна Андерсън прегърна сина си.
— Не мога да си представя живота без него — каза тя. — А след десетина дни ще си родим и Райън.
Какъв интересен материал за човешката природа би могъл да се получи, помисли си Меган.
— Мисис Андерсън — каза тя с убедителен глас. — Ако сте съгласна, ще говоря с шефа си да направим документален филм за вашите близнаци.
11
Докато караше към Нютаун, Меган се обади на майка си от колата. Паниката й, когато чу телефонния секретар, премина в облекчение, щом набра номера в ресторанта, откъдето й казаха, че мисис Колинс е в залата.
— Предай й, че се прибирам — поръча тя на момичето от рецепцията. — И ще дойда там.
Следващите петнайсет минути Меган караше като на автопилот. Беше развълнувана от мисълта за документалния филм, за който трябваше да убеди Уайкър. Мак щеше да й даде някакви указания. Той се занимаваше с генетика. Щеше да я посъветва като специалист, да й предостави материали по въпросите на изкуственото оплождане, включително и статистиките за процентното съотношение на успешните и неуспешните резултати. Когато движението се задръсти и колата й спря, тя вдигна слушалката и набра номера му.
Обади се Кайл. При промяната в гласа му Мег повдигна вежди. Какво ли му е станало? — зачуди се тя, когато той съвсем явно пренебрегна поздрава й и подаде телефона на баща си.
— Здравей, Мег. С какво мога да ти бъда полезен?
Както винаги, гласът на Мак й причини болка. Когато беше на десет години, го наричаше своя най-добър приятел, на дванайсет го харесваше, а когато навърши шестнайсет, беше вече влюбена в него. Три години след това той се ожени за Джинджър. Тя присъства на сватбата и това бе един от най-тежките дни в живота й. Мак беше луд по Джинджър и Меган подозираше, че дори след тези седем години, ако Джинджър се върнеше с куфар в ръка, той още щеше да я желае. Мег никога не смееше да признае в себе си, че колкото и упорито да се мъчи, не може да престане да обича Мак.