— Може ли такъв тест да бъде извършен с мен и с мъртвата?
— Да.
— Не си изненадан, че ти задавам този въпрос, нали, Мак?
Той остави чашата си и я загледа право в очите.
— Мег, вече бях решил да отида в моргата и да видя онази жена днес следобед. В патологията имат лаборатория за ДНК. Планът ми беше да се уверя, че е взета кръвна проба, преди да бъде погребана.
Мег прехапа устни.
— Значи и двамата мислим в една и съща посока.
Тя примига, отърсвайки от себе си живия спомен за лицето на мъртвата.
— Тази сутрин трябва да се видя с Филип и да се отбия в болницата — продължи тя. — Ще се срещнем в патологията. Кога ще ти бъде удобно?
Уговориха се за около два часа. В колата Мак реши, че няма да му е никак приятно да оглежда мъртва жена, която прилича на Меган Колинс.
23
На път за кантората Филип Картър чу новините, в които съобщаваха за смъртта на доктор Хелън Петрович. Мислено си отбеляза да накара Виктор Орсини да се заеме с мястото, което се освобождаваше в клиниката при нейната смърт. В края на краищата тя беше назначена в „Манинг“ чрез посредничеството на „Колинс и Картър“. За такива места заплатите бяха доста прилични и „Колинс и Картър“ биха получили добра комисиона, ако им възложеха намирането на заместник.
Пристигна в кантората в девет без петнайсет и забеляза колата на Меган, паркирана близо до входа на сградата. Тя очевидно го чакаше, защото излезе навън в мига, в който той паркира.
— Мег, каква приятна изненада! — прегърна я той през рамо. — Но, за бога, имаш ключ! Защо не си влязла вътре?
Мег се усмихна леко.
— Дойдох преди минута.
„Освен това, мислеше си тя, бих се почувствала като натрапник, ако вляза просто ей така.“
— Катрин е добре, нали? — попита той.
— Оправя се доста бързо.
— Слава богу! — каза с искрена загриженост той.
Малката приемна беше приятна за окото: диван и столове в пъстри калъфи, кръгла масичка за кафе и облицовани в ламперия стени. Меган отново изпита остро чувство на тъга, когато я прекоси. Този път влязоха в кабинета на Филип. Той явно усещаше, че тя не желае да влиза в кабинета на баща си. Помогна й да свали палтото си.
— Кафе?
— Не, благодаря. Вече изпих три чаши.
Филип седна зад бюрото.
— А аз се опитвам да го намаля, така че ще почакам. Мег, изглеждаш доста притеснена!
— Така е! — тя облиза устните си. — Филип, започвам да мисля, че изобщо не съм познавала баща си.
— В какъв смисъл?
Тя му разказа за писмата и съобщението за смъртта на баба й, намерени в заключеното чекмедже. Наблюдаваше как в изражението на Филип загрижеността се смени с недоумение.
— Мег, не зная какво да ти кажа — рече той, когато тя млъкна. — Познавам баща ти от години. Откакто го помня, знам, че майка му е умряла, когато е бил дете, а баща му се е оженил втори път и детството му е било ужасно — с баща и мащеха. Когато баща ми умираше, татко ти каза нещо, което никога няма да забравя. Той каза: „Завиждам ти, че можеш да скърбиш за родител.“
— Значи и ти също не си знаел!
— Не, разбира се, че не.
— Защо всъщност е трябвало да лъже? — попита Мег, повишавайки глас. Тя сключи ръце и прехапа устната си. — Искам да кажа, защо не е споделил истината с майка ми? Какво е спечелил, като я е лъгал?
— Помисли си само, Мег! Той е срещнал майка ти и е разказвал за себе си така, както на всички други. Когато са започнали връзката си, вече е било прекалено трудно да си признае, че я е излъгал. Освен това можеш ли да си представиш реакцията на дядо ти, ако разбереше, че баща ти е пренебрегвал собствената си майка, независимо по какви причини?
— Да, представям си… Но дядо умря преди толкова години! Защо не е могъл… — гласът й замря.
— Мег, когато кажеш една лъжа, с всеки изминал ден става все по-трудно да я поправиш!
Меган долови гласове откъм другите стаи. Тя се изправи.
— Може ли това да си остане между нас?
— Разбира се!
Той се надигна заедно с нея.
— Какво ще правиш сега?
— Веднага, щом като се уверя, че мама е добре, ще отида на адреса в Честинъг Хил, който беше на плика със съобщението за смъртта. Може би там ще намеря някакви отговори.
— Как върви филмът ти за клиниката „Манинг“?
— Никак! Правят ми спънки. Ще трябва да намеря друг център за ин витро, който да използвам. Чакай малко! Ти или татко бяхте намерили място на някого в клиниката „Манинг“, нали?
— Беше работа на баща ти. Всъщност става въпрос за онази нещастна жена, която вчера са застреляли.
— За доктор Петрович ли? Запознах се с нея миналата седмица.
Вътрешният телефон избръмча. Филип Картър вдигна слушалката.