— Трябва да отменим всички срещи за днес! — настояваше тя. — По-добре им кажете на тия тук, че трябва да направят някакво изявление. Иначе всичко, което зрителите ще видят, са хукналите да си вървят жени!
Вратата хлопна след Стийв и Мардж вдигна глава.
— Не мога повече да говоря! — каза тя припряно и затвори телефона. Меган не проговори, докато не се разположи на стола срещу бюрото на Уолтърс. Положението изискваше такт и предпазливи действия. Беше се научила да не задава въпроси на човек, заел отбранителна позиция.
— Доста тежка сутрин имате, мисис Уолтърс — каза тя спокойно.
Наблюдаваше как жената прекара ръка по челото си.
— Без съмнение!
Тонът й беше предпазлив, но Меган усети в нея същата борба, която беше доловила предишния ден. Тя осъзнаваше необходимостта от дискретност, но същевременно умираше от желание да поговори с някого за всичко. Мардж Уолтърс беше родена клюкарка.
— Запознах се с доктор Петрович на празненството — рече Меган. — Видя ми се прекрасен човек.
— Така е — съгласи се Уолтърс. — Трудно е за вярване, че не е била квалифицирана за работата, която вършеше. Може би е учила преди това, в Румъния. При всичките промени в правителството там, обзалагам се, ще открият, че е притежавала необходимите дипломи. Не разбирам защо болницата в Ню Йорк твърди, че не е специализирала при тях. Бас държа, че и това е грешка! Но може би ще се докаже твърде късно! Тази лоша слава ще съсипе клиниката!
— Може би! — съгласи се Меган. — Смятате ли, че нейното напускане има нещо общо с решението на доктор Манинг да отмени срещата ни вчера?
Уолтърс погледна към камерата на Стийв. Меган побърза да добави:
— Може да ми кажете всичко онова, което би смекчило лошите новини, които възнамерявам да включа.
Мардж Уолтърс се реши. Имаше доверие на Меган Колинс.
— Тогава искам да ви кажа, че Хелън Петрович беше един от най-прекрасните и работливи хора, които някога съм срещала. Нямаше по-щастлив човек от нея, когато плодът се развиваше в утробата на майката. Тя обожаваше всеки един ембрион в тази лаборатория и настояваше резервните генератори да бъдат проверявани редовно, за да бъде сигурна, че ако токът спре, температурата ще остане непроменена.
Очите на Уолтърс се премрежиха.
— Спомням си как доктор Манинг ни разправяше на едно съвещание миналата година за онази ужасна буря през декември, когато електричеството угаснало и той бързал към клиниката, за да види дали резервният генератор работи. Знаете ли кой пристигнал минута след него? Хелън Петрович! А тя ненавиждаше да кара в сняг или поледица. Това беше кошмар за нея, но все пак в онази буря беше шофирала! Толкова бе всеотдайна!
— Казвате ми точно онова, което долових по време на интервюто си с нея! — рече Меган. — Тя изглеждаше всецяло отдадена на работата си. Можех да го отгатна по начина й на общуване с децата, когато снимахме онзи неделен следобед.
— Пропуснах го! Трябваше да отида на една роднинска сватба. Бихте ли изключили вече камерата?
— Разбира се.
Меган кимна на Стийв.
Уолтърс поклати глава.
— Исках да дойда. Но братовчедката ми Доди най-сетне се ожени за приятеля си. Живеят заедно вече осем години. Трябваше да чуете леля ми! Щяхте да си помислите, че булката е някоя деветнайсетгодишна девойка, току-що излязла от монашеско училище. Кълна се, че сигурно в нощта преди сватбата е обяснявала на Доди как се стига до раждането на бебета — Уолтърс направи гримаса, осъзнавайки абсурда на думите си в тази клиника. — Искам да кажа как се стига до раждането на повечето от тях!
— Дали има някаква възможност да видя доктор Манинг? — Меган разбираше, че това може да стане само с помощта на тази жена.
Уолтърс поклати глава.
— Между нас казано, при него в момента има един заместник-прокурор и няколко следователи.
Това не я изненада. Сигурно се занимаваха с внезапната оставка на Хелън Петрович и задаваха въпроси за личния й живот.
— Хелън имаше ли по-близки приятели тук?
— Не. Наистина нямаше. Беше много мила, но някак дистанцирана… знаете какво искам да кажа. Мислех, че е поради румънския й произход. Макар че, като си помислите, и жените на име Габор бяха оттам, а пък имаха доста приятели — особено За За.
— Сигурна съм, че Габор са унгарки, а не румънки. Значи не ви е известно дали Хелън Петрович е имала някакви близки приятели или други познати?
— Най-близък й беше доктор Уилямс. Той беше асистент на доктор Манинг и се чудех дали между Хелън и него няма нещо. Веднъж ги видях да вечерят в един забутан ресторант, където отидохме с мъжа ми. Не бяха особено щастливи, когато спрях на масата им да ги поздравя. Но това беше веднъж, преди шест години, когато тя беше започнала да работи тук. Трябва да ви призная, че след това ги наблюдавах, но никога не се държаха особено един с друг.