— Доктор Уилямс още ли работи тук?
— Не. Предложиха му работа като шеф на един нов център и той прие. Центърът „Франклин“ във Филаделфия. Има отлична репутация! Между нас казано, доктор Уилямс беше първокласен ръководител. Той подбра целият медицински екип тук и можете да ми повярвате, че свърши прекрасна работа.
— Значи той е назначил Петрович?
— На практика — да, но всъщност висшият персонал винаги се назначава чрез някоя от агенциите за посреднически услуги, които извършват подбора и проучванията вместо нас. Освен това доктор Уилямс работи още шест месеца след назначаването на Хелън Петрович и, повярвайте ми, той би забелязал и най-малката некомпетентност, чиято и да е.
— Бих искала да говоря с него, мисис Уолтърс.
— Моля ви, наричайте ме Мардж. Надявам се да успеете да го направите! Той би ви казал каква чудесна работа вършеше Хелън в лабораторията.
Меган чу отварянето на входната врата. Уолтърс вдигна поглед.
— Още камери! Меган, по-добре е да не говоря повече!
Меган се изправи.
— Толкова много ми помогнахте!
Докато шофираше към къщи, Меган реши, че няма да даде възможност на доктор Уилямс да я отреже още по телефона. Щеше да отиде направо в центъра „Франклин“ във Филаделфия и да се опита да се срещне с него. С по-голям късмет може би щеше да успее да го убеди за интервю на тема оплождане ин витро.
Какво ли би казал той за Хелън Петрович? Щеше ли да я защитава подобно на Мардж Уолтърс? Или щеше да бъде вбесен от факта, че Петрович го е измамила така, както бе измамила и останалите си колеги?
И, продължаваше да се чуди Меган, какво ли щеше да научи при другата си среща във Филаделфия? В къщата в Честнът Хил, от която някой бе изпратил на баща й известието за смъртта на майка му!
25
Виктор Орсини и Филип Картър никога не обядваха заедно. Орсини знаеше, че Картър го смята за протеже на Едуин Колинс. Когато мястото в „Колинс и Картър“ беше изникнало преди повече от седем години, Орсини се конкурираше с още един кандидат. Изборът на Ед Колинс падна върху Орсини. От самото начало взаимоотношенията му с Картър бяха любезни, но не и сърдечни.
Днес обаче, след като и двамата бяха поръчали сьомга и салата, Орсини изпитваше искрено съчувствие към явно разтревожения Картър. В кантората пристигаха репортери, обаждаха се десетки журналисти с въпроса как е възможно „Колинс и Картър“ да не открият лъжите в автобиографията на Хелън Петрович.
— Казах им чистата истина! — рече Филип Картър, тропайки нервно с пръсти по покривката. — Ед винаги проучваше много обстойно евентуалните кандидати и тя беше сред проучваните от него. Това само налива масло в огъня с изчезването му, а полицията и без това не вярва да е загинал при катастрофата на моста.
— Джеки спомня ли си нещо за случая Петрович? — попита Орсини.
— По това време тя току-що беше започнала да работи при нас. Инициалите й са на писмото, но тя няма спомен за него. И защо да има? Това беше най-обикновена препоръка, изпълнена със суперлативи, прикачена към автобиографията. След като я получи, доктор Манинг се срещна с Петрович и я назначи.
Орсини каза:
— От всички възможни области, в които човек може да бъде хванат при фалшифицирането на препоръки, медицинските научни институти са най-опасната.
— Така е — съгласи се Филип. — Ако Хелън Петрович е допускала някакви грешки и клиниката „Манинг“ бъде подведена под отговорност, тя с положителност ще ни съди.
— И ще спечели делото!
Картър кимна намръщено.
— И ще спечели делото — той помъча, преди да продължи. — Виктор, ти работеше по-тясно с Ед, отколкото аз. Когато онази вечер той ти се е обадил по телефона от колата си, ти е казал, че иска да се види с теб на следващата сутрин. Това ли беше всичко?
— Да, това беше всичко. Защо?
— По дяволите, Виктор — сряза го Филип Картър. — Стига сме се баламосвали! Ако Ед е прехвърлил моста без проблем, онзи разговор дава ли ти някакво основание да мислиш, че е възнамерявал да използва катастрофата като възможност да изчезне?
— Слушай, Филип, той искаше да бъде сигурен, че сутринта ще бъда в кантората — отвърна Орсини, повишавайки леко глас. — Връзката беше ужасна. Това е всичко, което знам!
— Съжалявам. Продължавам да търся нещо, което да има някакъв смисъл.