Съдържателят Джими Ниъри дойде да я попита как е майка й. Когато разбра, че Катрин е в болница, той донесе безжичния си телефон на Меган, за да й позвъни.
Слушалката вдигна Филип.
— Здравей, Филип — каза Меган. — Реших да видя как е мама. Може ли да говоря с нея?
— Мег, тя преживя доста тежък удар.
— Какъв удар? — попита разтревожена Меган.
— Някой й изпрати букет от рози. Ще разбереш, като ти прочета картичката.
Мак гледаше една картина с ирландски пейзаж, която се намираше в другия край на залата. При ахването на Меган той се обърна и видя ужаса, който изпълваше очите й. Случило се е нещо с Катрин, помисли си той.
— Мег, какво става? — грабна телефона от треперещите й ръце. — Ало?
— Мак, радвам се, че си там!
Беше гласът на Филип Картър — вече спокоен и уверен.
Мак прегърна Меган, докато Картър накратко преразказваше събитията от последния час.
— Ще остана известно време при Катрин — завърши той. — Беше ужасно разстроена, но сега вече е по-спокойна. Иска да говори с Мег.
— Мег, майка ти! — Мак й подаде слушалката. За секунда се усъмни дали го чу, но в следващия миг тя посегна към телефона. Забеляза усилията й да говори спокойно.
— Мамо, сигурна ли си, че си добре? Какво мисля ли? Мисля, че и това е някаква жестока шега. Права си — татко никога не би постъпил по подобен начин… Знам… Знам колко е трудно… Хайде, ти си достатъчно силна, за да се справиш с това. Ти си дъщерята на стария Пат, опомни се! Имам среща с мистър Уайкър след час в телевизията. После ще дойда направо в болницата… И аз те обичам. Искам да говоря с Филип… Филип, постой при ней. Не трябва да бъде сама… Благодаря!
Когато Мак остави слушалката, тя изплака:
— Истинско чудо е, че не е получила инфаркт след разпита на ония следователи за татко и розите, които са й донесли.
Устната й затрепери и тя я прехапа.
О, Мег, мислеше си Мак. Изгаряше от желание да я прегърне здраво, до я притисне до себе си, да изличи с целувки болката от очите и устните й. Вместо това се опита да я увери, че страхът й е неоснователен.
— Катрин няма да получи инфаркт! — каза той убедено. — Избий си поне тази тревога от главата! Мег! Правилно ли съм схванал думите на Филип, че полицията се опитва да докаже връзката на баща ти с убийството на тази Петрович?
— Очевидно! Непрекъснато са се връщали към думите на съседката, че висок мъж с тъмен седан от последните модели редовно е посещавал Петрович. Татко беше висок. И караше тъмен седан.
— Подобно на много други високи мъже, Мег. Това е абсурдно!
— Знам! И мама го знае! Но полицията изобщо не вярва, че татко е загинал в катастрофата на моста, а това според тях означава, че е жив. Искат да разберат защо се е подписал под фалшивите документи на Петрович. Питали са мама дали не смята, че е имал интимна връзка с Петрович.
— Вярваш ли, че е жив, Мег?
— Не, не вярвам. Но ако той е помогнал за назначаването на Петрович на тази работа с ясното съзнание, че си служи с измама, значи има нещо. Освен ако тя по някакъв начин не го е принудила!
— Мег, познавам баща ти от времето, когато бях първокурсник в колежа. Ако има нещо, в което съм убеден, то е, че Едуин Колинс беше много нежен и внимателен човек. Това, което ти каза на Катрин, е самата истина. Обаждането в полунощ и онези цветя не са неща, които баща ти би направил. Това са игри, присъщи само на жестоки хора!
— Или на луди!
Мег се изпъна, сякаш чак сега усети прегръдката на Мак. Мак безмълвно отдръпна ръка.
— Мег — каза той, — цветята се плащат — в брой, с кредитна карта, с чек. Как са били платени тези рози?
— Предполагам, че следователите вече са стигнали донякъде по този въпрос.
Джими Ниъри им предложи ирландско кафе. Меган поклати глава.
— Сигурно би ми дошло добре, Джими, но ще го отложим за друг път. Трябва да отида до работата си.
Мак се връщаше обратно в лабораторията. Преди да се качат в колите, той постави ръце на раменете й.
— Мег, само едно ми обещай — че ще ми позволиш да ти помогна!
— О, Мак! — въздъхна тя. — Мисля, че ти вече достатъчно пое върху плещите си проблемите на семейство Колинс. След колко време според доктор Лайънс ще бъдат готови резултатите от пробите?
— След четири-пет седмици — каза Мак. — Ще ти се обадя довечера, Мег!
Половин час по-късно Меган седеше в кабинета на Том Уайкър.
— Интервюто със сестрата в приемната на клиниката „Манинг“ беше страхотно — каза й той. — Никой друг не е правил подобно нещо. Но поради връзката на баща ти с Петрович не искам повече да припарваш до това място.