Знаеше, че ще чуе точно това. Погледна го право в очите.
— Центърът за ин витро „Франклин“ във Филаделфия има отлична репутация. Бих искала да го използвам във филма вместо клиниката „Манинг“.
Със страх очакваше той да й забрани и това, но с облекчение чу:
— Искам да завършиш филма колкото се може по-скоро. Всички са пламнали на тема ин витро от случая с Петрович. Едва ли би имало по-подходящ момент! Кога можеш да заминеш за Филаделфия?
— Утре.
Почувства се лъжкиня, като не каза на Том, че доктор Хенри Уилямс, директорът на центъра „Франклин“, е работил с Хелън Петрович в „Манинг“. Но заключи, че ако имаше възможност да говори с доктор Уилямс, то щеше да го направи като репортер от телевизията, а не като дъщерята на човека, който е представил фалшивата биография на Петрович и гордо я е препоръчал.
Бърни потегли от Кънетикът към Манхатън. Къщата на Меган беше съживила спомените от всички онези преживявания, когато проследяваше момичета до домовете им, а после се скриваше в колите им или в гаражите или дори в храсталаците около къщата, за да може да ги гледа. Сякаш попадаше в друг свят, където само двамата бяха живи, макар че момичето не подозираше за неговото съществуване. Съзнаваше, че иска да бъде близо до Меган, но трябваше да внимава. Нютаун беше малко, шикозно градче, а ченгетата в подобни места винаги бяха нащрек за странни коли, които се мотаят наоколо.
Ами ако бях сгазил онова куче, мислеше си Бърни, докато шофираше из Бронкс към моста при Уилис Авеню. Момчето сигурно щеше да се съдере от рев. Хората щяха да наизлязат да видят какво става. Някой можеше да почне да го разпитва — например какво търси тук, в тази задънена улица, едно нерегистрирано такси? Ако някой извикаше ченгетата, щяха да му проверят досието. А Бърни знаеше какво означава това.
Оставаше му само едно. Когато стигна до центъра на Манхатън, отиде до същия магазин за стари вещи на Четирийсет и седма улица, откъдето се беше снабдил с по-голямата част от оборудването си. Отдавна беше харесал една професионална видеокамера и днес си я купи заедно с един полицейски скенер за колата.
После влезе в магазин за книжарски материали и си купи розова хартия. Тази година цветът на пропуските, които полицията издаваше на журналистите, беше розов. Вече притежаваше един. Някакъв репортер го беше изпуснал в гаража. Сега можеше да направи копие на собствения си компютър, което да изглежда като истински пропуск. Трябваше да копира и картата за паркиране, която да сложи на предното стъкло на колата.
Наоколо бяха седалищата на много телевизионни и радиостанции и никой не закачаше журналистите. Щеше да казва, че е от някоя от тях. Щеше да бъде Бърни Хефернън, репортер от новинарски екип.
Също като Меган.
Единственият проблем беше, че сумата за отпуската и уволнението бързо се топеше. Трябваше да продължи да печели пари. Имаше късмет — преди да стане време да се прибира, намери клиент до летище „Кенеди“, а оттам друг клиент за града.
На вечеря майка му кихаше.
— Да не си изстинала, мамо?
— Аз не изстивам, а имам алергии! — тросна му се тя. — В тая къща има прах!
— Мамо, знаеш, че няма прах. Ти си добра домакиня.
— Бърнард, поддържаш ли мазето чисто? Имам ти доверие. Не смея да слизам по стълбите след онова, което ми се случи.
— Мамо, долу няма нищо.
Заедно гледаха новините в шест, където показаха как Меган Колинс интервюира сестрата в приемната на „Манинг“.
Бърни се наведе напред, поглъщайки с очи профила на Меган, която задаваше въпроси. Ръцете и челото му овлажняха.
Дистанционното беше издърпано от ръката му. Телевизорът угасна и той усети парещ шамар през лицето си.
— Пак започваш, Бърнард! — изкрещя майка му. — Гледаш това момиче! Познах! Просто познах! Няма ли най-сетне да разбереш?
Когато Меган стигна в болницата, намери майка си напълно облечена.
— Вирджиния ми донесе дрехи. Трябва да се махна оттук — каза Катрин Колинс с категоричен тон. — Не мога да лежа и само да мисля. Прекалено много се тревожа. В ресторанта поне съм заета.
— Какво смята лекарят?
— Отначало се възпротиви, но сега е съгласен или поне е склонен да ме изпише.
Гласът й потрепери.
— Меган, не се опитвай да ме разубеждаваш! По-добре ще се чувствам у дома!
Меган я прегърна буйно.
— Прибра ли си всичко?
— Дори и четката за зъби! Меги онези следователи искат да се видят с теб. Като се приберем, трябва да им се обадиш и да си уговориш среща.