Докато Меган отключваше вратата, телефонът звънеше. Тя побърза да вдигне слушалката. Беше Дайна Андерсън.
— Меган, ако все още възнамеряваш да присъстваш на раждането на бебето, трябва да си планираш времето. В понеделник сутринта ще постъпя в Медицинския център в Данбъри, където ще предизвикат раждането изкуствено.
— Ще бъда там! Имаш ли нещо против да дойда в неделя следобед с оператор и да снимаме как с Джонатан се приготвяте за бебето?
— Заповядай!
Катрин Колинс минаваше по стаите и палеше лампите.
— Хубаво е у дома — рече тихо тя.
— Няма ли да си легнеш?
— Не ми се мисли за лягане. Ще постоя във ваната, после ще се облека като хората и ще вечеряме в ресторанта.
— Сигурна ли си?
Меган забеляза как майка й вирна брадичка и стисна устни така, че от устата й остана една черта.
— Напълно! Нещата ще се влошат, преди да се оправят, Меган! Ще видиш, след като поговориш с ония следователи. Но никой не бива да смята, че ние се крием!
— Май дядо казваше: „Не се давай на копелета!“ По-добре да се обадя в прокуратурата.
Джон Дуайър беше прокурор, назначен от съда в Данбъри. Ню Милфорд беше един от районите му.
От четирийсетте си години Дуайър беше изкарал в прокуратурата петнайсет. През тях беше изпратил в затвора видни граждани, стълбове на обществото, за различни престъпления — от измама до убийство. Беше разследвал трима души, инсценирали смъртта си, за да получат застраховките си.
Предполагаемата смърт на Едуин Колинс в катастрофата на моста Таиан Зий бе предизвикала доста съчувствени статии в тукашната преса. Семейството беше добре известно в областта, а „Дръмдоу“ имаше чудесна слава.
Фактът, че колата на Колинс не е паднала от моста и че името му се свързва с фалшивите документи на Хелън Петрович, беше превърнал незначителното, останало почти незабелязано убийство в скандал, който тресеше целия щат. Дуайър знаеше, че Министерството на здравеопазването изпраща лекари-следователи, които да определят степента на пораженията, нанесени в лабораторията от Петрович.
Късно в сряда следобед Дуайър се срещна в кабинета си със следователите от полицията в Ню Милфорд — Арлийн Вайс и Боб Марън. Те се бяха добрали до досието на Петрович в Държавния департамент във Вашингтон.
Вайс резюмира подробностите в него.
— Петрович е пристигнала в Щатите преди двайсет години, когато е била на двайсет и седем. Поръчителката й е притежавала козметичен салон в Бродуей. В молбата й за виза е споменато завършено средно училище и някакви курсове по козметика в Букурещ.
— И никакво медицинско образование? — попита Дуайър.
— За такова не пише — потвърди Вайс.
Боб Марън погледна бележките си.
— Започнала е работа в салона на приятелката си, прекарала е там единайсет години, като през последните няколко е посещавала вечерни курсове за секретарки.
Дуайър кимна.
— После са й предложили работа като секретарка в Центъра за изкуствено оплождане „Даулинг“ в Трентън, Ню Джърси. Тогава е купила къщата в Лорънсвил. Три години по-късно Колинс урежда назначаването й като ембриолог в „Манинг“.
— Ами Едуин Колинс? В неговото минало има ли нещо гнило?
— Няма. Завършил е бизнес в Харвард. Никога не е имал неприятности. Главен съдружник във фирмата. Има разрешително за оръжие от около десет години, след като веднъж бива нападнат и ограбен в Бриджпорт.
Вътрешният телефон иззвъня.
— Мис Колинс се обажда в отговор на позвъняването на мистър Марън.
— Това дъщерята на Колинс ли е? — запита Дуайър.
— Да.
— Поканете я утре.
Марън пое телефона и поговори с Меган, поглеждайки прокурора.
— В осем сутринта добре ли е? Ще пътува по работа до Филаделфия и трябва да дойде рано.
Дуайър кимна.
Марън уточни срещата с Меган, остави слушалката и се облегна на въртящия се стол.
— Да видим с какво разполагаме. Едуин Колинс изчезва и се смята за мъртъв. Изведнъж жена му получава от него цветя, които, както се оказва, са платени с кредитната му карта.
— Поръчката е била дадена по телефона. Кредитната му карта никога не е блокирана. Но от януари до този следобед никога не е била използвана — добави Вайс.
— След изчезването му наблюдавано ли е дали по сметката има движение?
— До онзи ден се смяташе, че Колинс се е удавил. Нямаше причина сметката да бъде поставена под наблюдение.
Арлийн Вайс преглеждаше бележките си.
— Искам да попитам Меган Колинс за нещо, което майка й каза. Онова телефонно обаждане, в резултат на което мисис Колинс е влязла в болница и за което тя се кълне, че не е било от съпруга й…
— Е?