Без знанието на майка си беше купил още и телевизор с деветдесетсантиметров екран и видео, които беше поставил в мазето, и често гледаше порнофилми, взети под наем.
Радиостанцията, която ловеше полицейските честоти, му вдъхваше други идеи. Започна да рови из телефонните указатели и да огражда с кръгче номера, срещу които фигурираха женски имена. Посред нощ набираше някой от тях и съобщаваше, че се обажда от портативен телефон пред дома им, в който всеки момент ще нахлуе. Прошепваше, че може би просто ще се отбие на гости, но че може и да я убие. После Бърни се кикотеше, слушайки как по полицейската радиостанция светкавично изпращат патрулна кола. Беше почти така хубаво, както надничането през прозорци или преследването на жени, само че без тревогата, че внезапно ще светнат полицейските фарове или че по мегафона ще прозвучи глас: „Не мърдай!“
Що се отнасяше до информация, колата на Том Уайкър беше истинска златна мина. Уайкър имаше електронен бележник, който държеше в жабката. В него бяха имената, адресите и телефоните на важните служители от телевизионния канал. Големите клечки, мислеше си Бърни, докато преписваше номерата в собствения си електронен бележник. Една нощ позвъни на жената на Уайкър. Как само се разпищя тя, когато й каза, че е на задната врата и всеки момент ще нахълта.
После с часове се кикоти, припомняйки си нейния ужас.
Сега не можеше да се отърве от неприятното усещане, че за първи път, откакто напусна остров Райкър, не може да избие някого от главата си. Ставаше дума за репортерката. Беше толкова красива, че му струваше огромни усилия да не посегне да я докосне, когато й отваряше вратата.
Казваше се Меган Колинс.
4
Меган прие предложението на Том Уайкър с лекота и спокойствие. Сред служителите цареше мнението, че ако не си овладееш реакциите при повишение, Том Уайкър започваше да се чуди дали изборът му е подходящ. Той държеше на амбициозните, мотивирани личности, които смятат всяко признание и възнаграждение за закъснели.
Опитвайки се да изглежда безразлична, тя му показа факса. Той го прочете и повдигна вежди.
— Какво означава това? — попита той. — Каква е грешката? Коя е Ани?
— Не зная, Том. Бях в болница „Рузвелт“, когато докараха намушканото момиче. Разбра ли се вече коя е?
— Още не. Какво искаш да кажеш?
— Смятам, че трябва да знаеш нещо — каза Меган колебливо. — Тя страшно прилича на мен.
— На теб ли?
— Да, изглежда като моя близначка.
Том присви очи.
— Да не би да мислиш, че факсът има нещо общо със смъртта на това момиче?
— Може да е просто случайност, но реших, че поне трябва да ти го покажа.
— Радвам се, че го направи. Остави ми го. Ще разбера кой води разследването и ще му го покажа.
Меган с явно облекчение получи графика за репортажите си от редакция „Новини“.
Денят бе сравнително спокоен. Пресконференция в кабинета на кмета, на която той обяви избора си на нов полицейски комисар. Един подозрителен пожар, погълнал жилищна сграда във Вашингтон Хайтс. Късно следобед Меган позвъни в патологията. От отдела за безследно изчезнали й дадоха рисунка изображение на момичето заедно с отпечатъците й. Отпечатъците бяха изпратени във Вашингтон за справка във Федералния криминален архив. Получи следната информация: смъртта е настъпила вследствие на един-единствен дълбок удар в гръдния кош. Вътрешният кръвоизлив е бил бавен, но обилен. Двете й ръце и крака са били чупени преди години. Ако до трийсет дни трупът не бъдеше идентифициран, щяха да го погребат в гробището за бедняци и чужденци в гроб с пореден номер.
В шест часа вечерта Меган си тръгна. Откакто баща й изчезна, тя прекарваше всеки уикенд при майка си в Кънетикът. Тази неделя следобед трябваше да прави репортаж от едно събитие в клиниката „Манинг“, център за изследване и прилагане на методи за изкуствено оплождане. Беше на четирийсет минути път от дома й в Нютаун. В неделя клиниката провеждаше годишната среща на родените ин витро деца.
Дежурният редактор я настигна при асансьора.
— Стийв ще ти бъде оператор в неделя. Казах му да те чака пред „Манинг“ в три часа.
— Окей.
През седмицата Меган ползваше служебна кола. Тази сутрин беше дошла със своята. Асансьорът спря на нивото на гаража. Тя се усмихна, когато видя, че Бърни я забеляза и хукна към долното ниво на паркинга. Докара белия й мустанг и отвори вратата.