Както беше очаквал, никой не му обърна внимание.
Той насочи камерата си към мъжа, който отговаряше на въпросите, и я включи.
Когато интервюто свърши, Бърни си тръгна с групата, като внимаваше да не се приближава много-много, до когото и да е. Беше забелязал един оператор от Трети канал, но не познаваше едрия мъжага с микрофона. Някаква жена спря колата си пред стълбището на входа и излезе от нея. Беше бременна и доста разтревожена. Един репортер попита:
— Госпожо, вие пациентка ли сте?
Стефани Петрович се опита да скрие лицето си от камерите и извика:
— Не. Не. Просто идвам да ги помоля да разделят с мен парите на леля ми. Тя е оставила всичко на клиниката! Смятам, че някой тук я е убил от страх, че след като напусне, ще промени завещанието си. Ако докажа това, парите й няма ли да бъдат мои?
В продължение на няколко минути Меган остана в колата си пред красивата варосана къща в Честнът Хил, на двайсет мили от центъра на Филаделфия. Двукрилите прозорци, старинната дъбова врата и покрития с плочи покрив, чието тъмнозелено блестеше под ранното следобедно слънце, подчертаваха изящните очертания на огромната триетажна къща.
Редици от азалии очертаваха алеята, пресичаща просторната морава, и Меган си представяше живописната красота на цветовете им през пролетта. Десетина крехки бели брези стърчаха из имението подобно на разпръснати стражи.
На пощенската кутия висеше името С. Дж. Греъм. Дали някога беше чувала това име от баща си? Едва ли.
Излезе от колата и бавно тръгна по алеята. Поколеба се за миг, после натисна звънеца и чу как звукът му глухо отекна навътре в къщата. След минута една прислужница в униформа отвори вратата.
— Бих искала да говоря с някой от тази къща, който е бил близък на Аурелия Колинс.
— Кой е, Джеси? — извика мъжки глас.
Меган забеляза зад прислужницата висок мъж със снежнобяла коса, който се приближаваше към вратата.
— Покани младата жена, Джеси! — нареди той. — Навън е студено!
Меган пристъпи. Когато вратата зад нея се затвори, мъжът присви очи. Махна й с ръка да се приближи.
— Заповядайте, моля! На светлото!
Усмивката се разля по лицето му.
— Ти си Ани, нали? Скъпа моя, толкова се радвам да те видя отново!
33
Катрин Колинс закуси рано с Меган, преди тя да тръгне за срещата си със следователите в съда на Данбъри, която предхождаше пътуването й за Филаделфия. Катрин отнесе втората си чаша с кафе горе и включи телевизора. По местния канал за новини съобщиха, че официално мъжът й вече не се води безследно изчезнал, следователно мъртъв, а е издирван за разпит по следствието за смъртта на Петрович.
Когато Мег се обади да каже, че е приключила със следователите и тръгва за Филаделфия, Катрин попита:
— Мег, какво те питаха?
— Същите неща, които и теб. Знаеш, убедени са, че татко не е мъртъв. Сега го обвиняват в измама и убийство. Един бог знае какво още ще измислят. Ти беше тази, която вчера ме предупреждаваше, че нещата ще се влошат, преди да се оправят. И беше права!
Нещо в гласа на Мег накара Катрин да потръпне.
— Мег, ти криеш нещо от мен!
— Кълна се в бога, че нищо не крия!
Лекарят предупреди Катрин да си стои вкъщи и да почива поне няколко дни. „Да си почивам и да получа инфаркт от притеснение“, мислеше си тя, докато се обличаше. Отиваше в ресторанта.
Беше отсъствала само няколко дни, но веднага забеляза промяната. Вирджиния беше опитна, но не доглеждаше дребните детайли. Цветята върху бюрото в рецепцията бяха клюмнали.
— Кога са ги донесли? — попита Катрин.
— Тази сутрин.
— Обади се на цветаря да ги смени.
Розите, които беше получила в болницата, бяха съвсем свежи, спомни си тя.
Масите бяха наредени за обяд. Катрин ги обиколи внимателно заедно с един от келнерите.
— Тук липсва една салфетка, също и на масата до прозореца. Там няма нож, а тази солница е мръсна.
— Да, госпожо.
Тя влезе в кухнята. Старият готвач се беше пенсионирал през юли след двайсетгодишна служба. Заместникът му, Клайв Дарсет, беше дошъл с внушителен стаж въпреки двайсет и шестте си години. След четири месеца Катрин беше стигнала до заключението, че той е сносен за помощник-готвач, но все още не става за главен кулинар.
Когато влезе в кухнята, Клайв приготвяше специалитетите за обяд. Като зърна мазните петна по печката, тя се намръщи. Явно бяха останали от снощи. Кофата за боклук не беше изпразнена. Катрин опита холандския сос.
— Защо е пресолен? — рече тя.
— Не бих казал, че е пресолен, мисис Колинс — възпротиви се Клайв с не особено почтителен тон.