— Да, аз! Той не потвърди дали го е получил, но аз и не очаквах. С голямо прискърбие прочетох за катастрофата през януари.
— Откъде познавате баща ми? — попита Меган.
— Съжалявам! — извини се той. — Не се представих. Казвам се Сайръс Греъм. Доведен брат съм на баща ти.
„Доведеният му брат! Никога не съм знаела, че такъв човек съществува“, каза си Меган.
— Току-що ме нарекохте Ани — каза тя. — Защо?
Той отвърна на въпроса й с въпрос.
— Имаш ли сестра, Меган?
— Не.
— И не си спомняш да сме се запознавали с майка ти и баща ти преди десет години в Аризона?
— Никога не съм ходила там!
— Тогава нищо не разбирам! — каза Греъм.
— Точно кога и къде смятате, че сме се срещали в Аризона? — настоя да разбере Меган.
— Да видим! Беше през април преди близо единайсет години. Бях в Скотсдейл. Жена ми беше прекарала седмица в минералния курорт Елизабет Арден и на следващата сутрин трябваше да се приберем. Предишната вечер бях отседнал в хотел „Сафари“ в Скотсдейл. Излизах от ресторанта, когато забелязах Едуин. Седеше с една жена, около четирийсетгодишна, и с едно момиче, което много приличаше на теб, Греъм погледна Меган.
— Всъщност и двете приличате на майката на Едуин.
— На баба ми.
— Да.
Той доби угрижено изражение.
— Меган, страхувам се, че това те разстройва!
— Много е важно да узная всичко за хората, които са били с баща ми онази вечер.
— Добре тогава. Срещата ни беше кратка, но тъй като виждах Едуин за пръв път от толкова години, бях много развълнуван!
— Кога се бяхте виждали за последен път?
— Когато той завърши средното си образование. Въпреки трийсетте години, които бяха изминали, веднага го познах. Отидох до масата му, където бях посрещнат доста хладно. Представи ме на жена си и дъщеря си като човек, с когото е израснал заедно във Филаделфия. Разбрах намека и си отидох веднага. От Аурелия знаех, че живее със семейството си в Кънетикът и реших, че са били на почивка в Аризона.
— Той представи ли жената до себе си като своя съпруга?
— Струва ми се, че да. Не съм съвсем сигурен! Може да е казал нещо като „Франсис, Ани, запознайте се със Сайръс Греъм“.
— Сигурен ли сте, че името на момичето беше Ани?
— Да. А името на жената беше Франсис.
— На колко години беше Ани?
— Може би на около шестнайсет.
Меган си помисли, че сега е някъде на двайсет и шест. Тя потрепери. „И лежи в моргата вместо мен!“ Осъзна, че Греъм я наблюдава внимателно.
— Една чаша чай ще те поосвежи. Обядвала ли си?
— Не се притеснявайте, нищо ми няма!
— Бих искал да ми правиш компания. Ще помоля Джеси да ни приготви нещо!
Когато той излезе от стаята, Меган обгърна коленете си с ръце. Усещаше краката си отмалели и несигурни, като че ли нямаше да я удържат, ако се изправеше. Ани, мислеше си тя. В паметта й оживя разговорът с баща й за имената.
— Как реши, че ще се казвам Меган?
— Двете ми любими имена са Меган и Ани. Затова ти стана Меган Ан.
„И в края на краищата ти използва двете си най-любими имена, татко!“
Сайръс Греъм се върна, следван от прислужницата с поднос, и Меган прие чаша чай с малък сандвич.
— Не мога да ви опиша колко съм изненадана — беше доволна, че поне гласът й звучи спокойно. — Разкажете ми за него. Изведнъж баща ми се превърна в напълно чужд за мен човек.
Историята не беше приятна. Ричард Колинс, дядо й, се беше оженил за седемнайсетгодишната Аурелия Кроули, тъй като тя забременяла.
— Така е сметнал за почтено — каза Греъм. — Бил е доста по-възрастен от нея и са се разделили почти веднага, след което е осигурявал на нея и бебето доста щедра издръжка. Година по-късно, когато аз бях на четиринайсет години, майка ми и Ричард се ожениха. Собственият ми баща беше мъртъв. Това е семейният дом на Греъм. Ричард Колинс се пренесе тук и бракът им беше хубав. Бог ги беше създал и събрал заедно!
— Баща ми от майка си ли е бил отгледан?
— Само до тригодишната си възраст, когато Аурелия се влюби лудо в един красавец от Калифорния, който не желаел да му увесят дете на шията си. Една сутрин тя пристигна тук и остави Едуин с куфарите и играчките. Майка ми беше бясна. Ричард още повече, а малкият Едуин беше съкрушен. Той боготвореше майка си!
— Тя го е изоставила в семейство, където не е бил желан?
Меган не вярваше на ушите си.
— Да. Майка ми и Ричард го приеха от немай-къде. Беше доста трудно дете. Спомням си как всеки ден залепяше нос на прозореца, уверен, че майка му ще се върне.
— А тя върна ли се?
— Да. След година. Голямата любов бе приключила. Дойде и си прибра Едуин. Той беше много щастлив, както и родителите ми.