— А после?
— Когато беше осемгодишен, Аурелия срещна някакъв друг мъж и историята се повтори.
— Господи! — възкликна Меган.
— Този път Едуин беше направо невъзможен. Смяташе, че ако се държи лошо, ще намерят начина да го върнат на майка му. Беше много интересно, когато една сутрин той пъхна градинския маркуч в резервоара на новия седан на майка ми.
— Изпратиха ли го вкъщи?
— Аурелия отново беше напуснала Филаделфия. Изпратиха го в пансион, а през лятото на лагер. Аз бях в колежа, после следвах право и се виждахме рядко. Веднъж го посетих в училището и с изненада установих, че е много популярен сред другарите си. Още тогава разправяше, че майка му е умряла.
— Видяха ли се някога отново?
— Тя се върна във Филаделфия, когато той беше на шестнайсет години. Този път остана. Най-накрая беше помъдряла и си намери работа в някаква адвокатска кантора. Опитваше се да види Едуин, но беше прекалено късно. Той не желаеше да има нищо общо с нея. Раната беше много дълбока. Понякога, през всичките тези години, тя ми се обаждаше за новини от Едуин. Един приятел ми беше изпратил изрезка от вестника със съобщението за сватбата с майка ти. Имаше и името, и адреса на фирмата. Дадох ги на Аурелия! От нея разбрах, че всяка година му е пишела за рождения ден и за Коледа и никога не е получавала отговор. В един от разговорите ни й казах за срещата в Скотсдейл. Може би не трябваше да му изпращам некролога!
— Той беше прекрасен съпруг и баща — Меган се опитваше да спре сълзите, напиращи в очите й. — Налагаше се често да пътува по служба. Не мога да повярвам, че е имал и друг живот, с друга жена, която е наричал своя съпруга, друга дъщеря, която също е обичал. Но започвам да вярвам, че е истина. Как иначе да си обясня Ани и Франсис? Как може някой да очаква от майка ми да прости тази измама?
Това беше въпрос, който задаваше на себе си, а не на Сайръс Греъм, но той отговори:
— Меган, обърни се! — посочи правата редица прозорци зад дивана. — Всеки следобед пред прозореца в средата заставаше едно момченце, което чакаше майка му да дойде. Такова отчаяние причинява нещо на душата и разума!
34
В четири часа Мак се обади на Катрин, за да види как е. Никой не отговори и той позвъни в ресторанта. Тъкмо преди телефонистката да го свърже с кабинета на Катрин, вътрешният телефон на бюрото му иззвъня.
— Не, недейте сега — каза той бързо. — Ще позвъня по-късно!
През следващия час беше зает и не успя да стигне до телефона. Вече излизаше от Нютаун, когато от колата набра номера й вкъщи.
— Искам да се отбия за няколко минути, ако си там, Катрин.
— Благодаря ти за подкрепата, Мак.
Катрин накратко му разказа за ясновидката, която всеки момент трябваше да пристигне у тях заедно със следователя.
— Ще бъда там след пет минути.
Мак затвори телефона и се намръщи. Нямаше вяра на ясновидци. Един бог знае какви ги слуша Мег за Едуин в Честнът Хил, мислеше си той. Катрин беше на ръба на нервна криза и нямаше нужда от някакви си шарлатани, които да й причиняват още неприятности.
Той зави по алеята към къщата на Колинс тъкмо когато мъж и жена излизаха от колата, спряна пред входа. Следователят и ясновидката.
Стигна при тях, докато още бяха на прага. Боб Марън представи себе си и Фиона Блек като сътрудничка, която се надява да помогне за намирането на Едуин Колинс.
Мак очакваше истинско представление от фокуси и обиграно мошеничество. Но напротив, изпита само възхищение от сдържаната и изискана жена, изпълнена със съчувствие към Катрин.
— Преживели сте много тежки мигове — каза тя. — Не зная дали ще мога да ви помогна, но съм длъжна да опитам.
Лицето на Катрин беше изопнато, но Мак зърна искрата надежда, която проблесна в очите й.
— Дълбоко в душата си вярвам, че съпругът ми е мъртъв — каза тя на Фиона. — Зная, че полицията е на друго мнение. Всичко щеше да е много по-просто, ако имаше начин да се уверим, да докажем, да установим истината веднъж завинаги.
— Може би има! — рече Фиона Блек и стисна ръцете на Катрин в своите. Прекоси бавно стаята, като оглеждаше всичко. После попита: — Мисис Колинс, тук ли са още дрехите и личните вещи на съпруга ви?
— Да. Елате горе! — рече Катрин и тръгна напред.
Сърцето на Мак се разтуптя. Имаше нещо у Фиона Блек. Тя не беше мошеничка.
Катрин ги заведе в спалнята. На тоалетката имаше две снимки в рамка. Едната беше на Меган. На другата бяха Едуин и Катрин, облечени официално. Миналата Нова година в ресторанта, помисли си Мак. Голямо празненство беше!
Фиона Блек се взря в снимката.
— Къде са тези дрехи?
Катрин отвори вратата на дрешника. Мак си спомни, че преди години тя и Едуин бяха пробили стената към съседната малка спалня и я бяха превърнали в два дрешника. Този беше на Едуин. Редици от сака, панталони и костюми. Рафтове от горе до долу с ризи и пуловери. Рафт за обувки.