Катрин гледаше съдържанието на шкафа.
— Едуин имаше великолепен вкус.
Тя сякаш трябваше да възкреси спомените си. Фиона Блек влезе в дрешника, докосвайки с върха на пръстите си реверите или ръкавите на саката.
— Пазите ли любимите му ръкавели или някой пръстен?
Катрин отвори едно чекмедже.
— Това е венчалната му халка. Беше я сложил някъде и смятахме, че е изгубена. Толкова беше разстроен, че аз му подарих друга, а после открихме тази под тоалетката. Беше му станала малко тясна, затова продължи да носи новата.
Фиона Блек пое тънкия златен пръстен.
— Мога ли да я взема за няколко дни? Обещавам да не я загубя.
Катрин се поколеба.
— Ако смятате, че има някаква полза.
Операторът от филиала във Филаделфия посрещна Меган в четири без петнайсет пред центъра „Франклин“.
— Съжалявам, но работата не търпи отлагане — извини се тя.
Високият слаб мъж, представил се като Лен, сви рамене.
— Свикнали сме!
Меган беше доволна, че интервюто налага да се съсредоточи. Времето, прекарано у Сайръс Греъм, доведения брат на баща й, беше толкова мъчително, че трябваше да отвлече мислите си, докато успее да се съвземе. Беше обещала на майка си да не скрива нищо от нея. Щеше да бъде трудно, но трябваше да спази обещанието си. Тази вечер предстоеше да си поговорят за всичко.
— Лен, в началото искам улицата в широк план. Този паваж не съвпада с представата на хората за Филаделфия.
— Трябваше да видиш това място преди реконструкцията — каза Лен и включи камерата.
В центъра бяха посрещнати от секретарката на рецепцията. В чакалнята имаше три жени. Всички бяха добре облечени и гримирани. Меган беше сигурна, че това са пациентките, които доктор Уилямс бе повикал, за да ги заснемат във филма.
Оказа се права. Секретарката я представи. Едната беше бременна. Тя обясни пред камерата, че това ще бъде третото й дете, родено чрез ин витро. Другите две имаха по едно дете и възнамеряваха да забременеят пак чрез имплантиране на съхраняваните тук ембриони.
— Имам осем замразени ембриона — каза едната и щастливо се усмихна пред камерата. — Ще ми имплантират три с надеждата, че един ще предизвика бременност. Ако нищо не излезе, след няколко месеца ще опитам отново с останалите.
— Ако успеете да забременеете, догодина ще дойдете ли отново?
— О, не. С мъжа ми искаме да имаме само две деца.
— Но ще имате още замразени ембриони в лабораторията тук, нали?
— Така е — съгласи се жената. — Ще си плащаме да ги съхраняват. Кой знае! Аз съм само на двайсет и осем години. Може да променя намеренията си. След няколко години може пак да дойда и ще имам готови ембриони на разположение.
— При условие, че оцелеят при размразяването, нали?
— Естествено!
Влязоха в кабинета на Уилямс. Меган седна срещу него.
— Докторе, отново ви благодаря за гостоприемството — каза тя. — Иска ми се най-наред да обясните възможно най-простичко какво представлява методът ин витро, както вече направихте пред мен. После, ако ни позволите, ще заснемем лабораторията, където се съхраняват ембрионите, и няма да ви отнемаме повече време.
Доктор Уилямс се справи чудесно с интервюто. Кратко и стегнато обясни причините, предизвикващи трудности в забременяването, както и метода на ин витро оплождането.
— На пациентките се дават лекарства за стимулиране узряването на яйцеклетки. След което те се изваждат от яйчниците. Лабораторно се оплождат, за да се получат жизнеспособни ембриони. Първите ембриони се имплантират в утробата на майката — обикновено два-три от тях наведнъж, с цел поне един да предизвика желаната бременност. Другите остават на съхранение в криобанка, или казано на прост език — замразяват се, за да може евентуално по-късно да се използват.
— Докторе, след няколко дни, непосредствено след раждането, ще заснемем бебе, чийто еднояйчен близнак е роден преди три години. Бихте ли обяснили на зрителите ни как е възможно еднояйчни близнаци да бъдат родени с три години разлика?
— Възможно е, но е рядко срещан случай ембрион да се раздели на две еднакви части в специален съд, наречен „петри“ така, както това би станало по естествен път в утробата на майката. В такъв случай очевидно майката е предпочела единият ембрион да бъде незабавно имплантиран, а другият да остане на съхранение за по-късна имплантация. За щастие въпреки огромния риск и двете процедури са били успешни.