Наближаваше пет и половина, когато Меган каза:
— Достатъчно. Благодаря на всички. Много съм ви признателна, доктор Уилямс!
— И аз също! — увери я той. — Гарантирам ви, че този начин на ангажиране на общественото внимание ще предизвика дълбок интерес у бездетните семейства.
Отвън Лен прибра камерата в своята кола и изпрати Меган до нейната.
— Всичко тук те кара да се замислиш, нали? — рече той. — Ето, аз имам три деца и не искам и за миг да си представя, че биха могли да започнат живота си във фризер като тукашните ембриони!
— От друга страна, тези ембриони са заченат живот, който не би могъл да просъществува, ако не беше методът ин витро! — каза Меган.
По дългия път обратно към Кънетикът тя усети, че спокойното и приятно интервю с доктор Уилямс е било временно разтоварване.
Сега мислите й се връщаха към момента, в който Сайръс Греъм я бе посрещнал като Ани. Всяка дума от разговора им възкръсна в главата й.
Същата вечер в осем и петнайсет Фиона Блек позвъни на Боб Марън.
— Едуин Колинс е мъртъв — каза тихо тя. — От много месеци. Тялото му е потънало във вода.
35
Меган се прибра в девет и половина и с облекчение видя, че Мак е при майка й. На въпросителния му поглед тя кимна с глава. Майка й забеляза жеста.
— Какво има, Мег?
Носеше се аромат на лучена супа.
— Оставили ли сте ми малко? — посочи към кухнята тя.
— Не си ли вечеряла? Мак, налей й чаша вино, докато претопля нещо.
— Само супа, мамо, моля те!
Катрин излезе и Мак се приближи.
— Толкова ли беше ужасно? — попита той тихо.
Тя се извърна да скрие сълзите, които заплашваха да се излеят от очите й.
— Доста!
— Мег, ако искаш да говориш с майка си насаме, аз изчезвам! Просто мислех, че трябва да й правя компания за малко, а мисис Дилео нямаше нищо против да остане с Кайл.
— Много мило от твоя страна, Мак, но не е трябвало да оставяш Кайл. Той толкова обича да си си вкъщи. Малките деца не бива да изпитват разочарования! Никога не го разочаровай!
Усети, че преплита език. Ръцете на Мак обхванаха лицето й и го извърнаха.
— Меги, какво се е случило?
Мег притисна ръка към устните си. Не биваше да се предава!
— Просто…
Не успя да продължи. Усети ръцете на Мак около себе си. О, боже, защо не можеше, винаги така да я прегръща. Писмото! Преди девет години той беше дошъл при нея с нейното писмо — писмото, в което го молеше да не се жени за Джинджър…
„Смятам, че ще предпочетеш да не го запазвам!“ — беше казал тогава. Беше я прегърнал, както сега. „Мег, един ден ще се влюбиш. Това, което изпитваш към мен, е съвсем различно! Всеки го изпитва, когато най-добрият му приятел се жени! От страх, че нещо ще се промени! Между нас нищо няма да се промени! Винаги ще бъдем приятели!“
Споменът й подейства като студен душ. Мег се стегна и отстъпи назад.
— Добре съм, просто съм гладна и уморена.
Чу стъпките на майка си и я изчака да влезе.
— Имам доста неприятни новини за теб, мамо!
— Смятам да ви оставя сами — каза Мак.
Катрин го спря.
— Мак, ти си част от семейството. Бих искала да останеш!
Седяха около масата в кухнята. Мег имаше чувството, че усеща присъствието на баща си. Обикновено той приготвяше късната вечеря, когато ресторантът беше претъпкан и майка й нямаше време да хапне там. Беше великолепен мимик и имитираше жестовете на един от оберкелнерите, когато обслужва капризна клиентка.
„Масата не ви харесва? Облегалката на този стол не ви е удобна? Разбира се! Течение ли? Но няма отворен прозорец! Ресторантът е като запечатан. Може би е от въздуха, когато се движи между ушите ви, мадам.“
Меган отпиваше от чашата вино, вдъхвайки аромата на супата, която остана недокосната до края на разказа й за срещата в Честнът Хил и за баща й. Нарочно предаде първо думите за детството му, за убеждението на Сайръс Греъм, че Едуин е обърнал гръб на майка си от страх да не го изостави отново.
Меган видя на лицето на Катрин реакцията, която очакваше — състрадание към момченцето, което е било нежелано, и към мъжа, който не е искал да бъде нараняван за трети път.
След това трябваше да разкаже за срещата на Едуин Колинс и Сайръс Греъм в Скотсдейл.
— Той е представил друга жена за своя съпруга?
Гласът на майка й беше безизразен.
— Не съм сигурна, мамо! Греъм знаеше, че татко е бил женен и че има дъщеря. Решил е, че е бил с тях. Татко е казал нещо като „Франсис, Ани, това е Сайръс Греъм.“ Мамо, знаеш ли дали татко е имал някакви други роднини? Възможно ли е да имаме братовчеди в Аризона?
— За бога, Мег, след като през всичките тези години не съм знаела, че баба ти е жива, как бих могла да зная за други роднини?