Катрин Колинс прехапа устни.
— Извинявай!
Изражението й се смени.
— Значи доведеният брат на баща ти те е взел за Ани? Толкова ли приличаш на нея?
— Да.
Мег хвърли многозначителен поглед на Мак.
— Мег — каза той, — не трябва повече да крием от майка ти за вчерашното ни пътуване до Ню Йорк.
— Да. Мамо, има още нещо, което трябва да знаеш!
Тя гледаше Катрин право в очите и й разказваше.
Когато свърши, майка й се взираше в празното пространство, сякаш се опитваше да проумее всичко онова, което бе чула.
Най-накрая каза с равен, монотонен глас:
— Едно момиче е приличало на теб и е било убито, така ли, Мег? В джоба й е намерено листче от бланка на „Дръмдоу“, на което с почерка на баща ти са изписани твоето име и телефонния ти номер. Часове, след като тя е била убита, ти си получила факс с думите: „Грешка. Ани просто беше грешка.“
Очите на Катрин се разшириха от страх.
— Отишла си да направиш изследване за сравнение на твоята ДНК с нейната, защото подозираш, че имаш някаква кръвна връзка с нея?
— Да, защото се опитвам да намеря отговорите!
— Доволна съм, че се срещнах с тази Фиона! — не се сдържа Катрин. — Мег, не зная дали ще одобриш това, но Боб Марън от полицията в Ню Милфорд се обади следобед и…
Мег изслуша разказа на майка си за посещението на Фиона Блек. Странно, мислеше си тя, но не е по-странно от всичко останало, което се случи през последните няколко месеца.
В десет и трийсет Мак се надигна.
— Ако приемете съвета ми — каза той, — лягайте си и двете!
Когато Мак се прибра, мисис Дилео, домашната помощничка, гледаше телевизия.
— Кайл беше толкова разочарован, когато ти не си дойде, преди да е заспал — каза тя. — Е, аз си тръгвам!
Мак я изчака да запали колата си, изгаси светлините отвън и заключи вратата. Надникна в стаята на Кайл. Малкият му син се беше свил като бебе в майчина утроба, а възглавницата, подпъхната под бузата му, беше на топка.
Мак го зави хубаво, наведе се и го целуна по косата. Кайл изглеждаше прекрасно — едно нормално дете, но сега Мак се питаше дали не пропуска нещо. Повечето седемгодишни деца растяха с майки. Мак не беше сигурен дали този прилив на нежност, който изпитва, беше към неговия собствен син или към малкия Едуин Колинс, расъл преди петдесет години във Филаделфия. Или към Катрин и Мег, които бяха жертви на нещастното детство на своя съпруг и баща.
В единайсет Мег и Катрин гледаха по местния канал интервюто със Стефани Петрович от клиниката „Манинг“. Мег чу от репортера, че Стефани е живяла с леля си в къщата й в Ню Джърси.
— Тленните останки ще бъдат транспортирани в Румъния. Литургията ще бъде утре на обяд, в румънската църква „Свети Доминик“ в Трентън — завърши той.
— Ще отида на литургията — каза Мег. — Искам да се срещна с това момиче!
В осем часа в петък сутринта телефонът в дома на Боб Марън иззвъня. Билет за глоба за неправилно паркиране бе залепен на тъмносин кадилак седан, намерен в Батъри Парк Сити, Манхатън, пред сградата с апартамента на Меган Колинс. Колата беше регистрирана на името на Едуин Колинс и очевидно беше същата, която бе карал вечерта, преди да изчезне.
Докато набираше номера на прокурора Джон Дуайър, той каза на жена си:
— Ясновидката този път не позна!
След петнайсет минути Марън разказваше на Мег за намерената кола на баща й. Попита я дали с мисис Колинс могат да дойдат в кабинета на Джон Дуайър. Искаше да ги види колкото се може по-скоро.
36
В петък рано сутринта Бърни отново гледаше видеозаписа на интервюто от клиника „Манинг“. Не беше държал камерата както трябва. Картината трептеше. Следващия път щеше да внимава повече.
— Бърнард! — провикна се майка му от стълбището.
Той неохотно изключи апарата.
— Идвам, мамо.
— Закуската ти изстива.
Майка му беше загърната с трикотажния си халат. Толкова често го переше, че яката, ръкавите и долната част на гърба бяха съвсем протрити. Бърни й беше казал, че го пере прекалено често, но тя възрази, че е чистница и че в нейния дом човек може спокойно да изближе подовете.
Тази сутрин мама беше в лошо настроение.
— Снощи кихах много — каза тя, докато изсипваше овесената каша от тенджерата в чинията му. — Струва ми се, че усещам прах, който идва от мазето точно в този момент! Ти нали чистиш там?
— Да, мамо.
— Бих искала да оправиш тия стъпала, за да мога да сляза долу и лично да се уверя!
Бърни знаеше, че тя никога няма да рискува да слезе по стъпалата. Едно от тях беше счупено, а перилата се клатеха.