— Мамо, стъпалата са опасни! Спомни си какво стана с бедрената ти кост, а сега имаш и артрит и коленете ти са съвсем зле!
— Няма да рискувам повече! — сопна се тя. — Но внимавай и мий пода! Не знам защо стоиш толкова дълго долу.
— Знаеш, мамо! Нямам нужда от много сън, а пък в дневната ти преча да спиш, като гледам телевизия.
Мама нямаше представа за електронната апаратура и никога нямаше да има.
— Снощи така и не спах дълго. Мори ме тая алергия.
— Съжалявам, мамо!
Бърни дояде блудкавата каша.
— Довечера ще закъснея — предупреди я той и грабна сакото си.
Мама го последва до вратата. Когато слизаше надолу, тя извика подире му:
— Радвам се, че колата е толкова чиста!
След обаждането на Боб Марън Меган се мушна за кратко под душа, облече се и слезе в кухнята. Майка й вече беше там и приготвяше закуската.
При вида на Мег веселото „добро утро“ замря на устните на Катрин.
— Какво има? — запита тя. — От банята чух телефонът да звъни.
Мег хвана ръцете на майка си.
— Мамо, изслушай ме! Ще бъда съвсем откровена! Месеци наред смятах, че татко е загинал в катастрофата на моста. След всичко, станало през миналата седмица, трябваше да си наложа да разсъждавам като адвокат и репортер. Прецених възможностите една по една — дали не е жив, дали няма големи неприятности, но знам… сигурна съм… че това, което се случи през последните няколко дни, е нещо, което татко никога не би ни причинил. Онова обаждане, цветята… а сега… — тя млъкна.
— А сега какво, Мег?
— Колата на татко е намерена в центъра, неправилно паркирана пред моя блок.
— Боже господи!
Лицето на Катрин стана тебеширено.
— Мамо, някой друг я е закарал там! Не зная защо, но за всичко това има причина. Прокурорът иска да ни види. Заедно със следователите ще се опитва да ни убеждава, че татко е жив. Те не го познаваха! Ние го познавахме! Каквото и да се е случило в живота му, той не би изпратил онези цветя, нито пък би паркирал колата си там, където със сигурност ще я намерят. Той щеше да си даде сметка в какво отчаяние ще ни хвърли! На тази среща трябва да държим на своето и да го защитим!
Никой нямаше апетит. Излязоха от къщата с димящи чаши кафе. Докато изкарваше колата от гаража на заден ход, Мег се опитваше да бъде спокойна.
— Може да не е правилно да се шофира с една ръка, но кафето си струва усилието!
— И двете сме се вледенили и отвън, и отвътре. Гледай, Мег! Първият сняг е покрил тревата. Зимата ще бъде дълга. Винаги съм обичала зимата. Баща ти я мразеше! Това беше една от причините да няма нищо против честите пътувания. В Аризона е топло през цялата година, нали?
Когато подминаха „Дръмдоу“, Меган каза:
— На връщане ще те оставя в „Дръмдоу“. Ти ще работиш, а аз ще търся отговори. Обещай ми, че няма да споменаваш нищо за срещата ми с Греъм. Не забравяй, че той просто е взел жената и момичето от срещата преди десет години за теб и мен. Татко ги е представил с имената им — Франсис и Ани. Но докато не проверим сами, нека да не даваме на прокурора повече доводи да петни името на татко!
Меган и Катрин бяха тутакси отведени в кабинета на Джон Дуайър. Той ги очакваше заедно със следователите Боб Марън и Арлийн Вайс, Меган седна до майка си и сложи ръка върху нейната.
Беше очевидно какво очакват от тях. И тримата — следователите и прокурора — бяха убедени, че Едуин Колинс е жив и ще се свърже с жена си и дъщеря си.
— Телефонното обаждане, цветята, а сега и колата! — изрече Дуайър. — Мисис Колинс, не знаехте ли, че съпругът ви има разрешително за оръжие?
— Да, знаех. Получи го преди десет години.
— Къде държеше пистолета си?
— Стоеше заключен вкъщи или в кабинета му.
— Кога го видяхте за последен път?
— Не си спомням да съм го виждала от години!
Меган се възпротиви.
— Защо разпитвате за пистолета на баща ми? Да не е бил в колата?
— Да! — каза тихо Джон Дуайър.
— Нищо чудно — каза рязко Катрин. — Носеше го заради колата. Преди десет години една нощ имал неприятен инцидент, докато чакал на светофар в Бриджпорт.
Дуайър се обърна към Меган.
— Вчера сте ходили до Филаделфия, мис Колинс! Възможно е баща ви да следи пътуванията ви и да знае, че сте напускали Кънетикът. Решил е, че сте в апартамента си. Категорично настоявам, ако мистър Колинс се опита да се свърже с вас, вие да го убедите да дойде тук. Ще бъде много по-добре за него!
— Моят съпруг няма да се свърже с нас! — каза твърдо Катрин. — Мистър Дуайър, в онази нощ на моста няколко души не се ли бяха опитали да се измъкнат от колите си?
— Да, ако не се лъжа!
— Нали една жена, която изскочила от колата си, била повлечена от друга кола и по чиста случайност избегнала потъването във водата?