— При напускането си тя каза ли ви, че отива в „Манинг“?
— Не. Каза, че смята отново да започне работа като козметичка в Ню Йорк. Някакъв неин приятел отварял салон. Затова не бяхме изненадани, че никой не поиска препоръка.
— Значи не сте имали контакт с „Колинс и Картър“?
— Не.
— Доктор Кийтинг, мисис Петрович е успяла да измами медицинския персонал на „Манинг“. Къде според вас се е сдобила с познания как да работи със замразени ембриони?
Кийтинг се намръщи.
— Както обясних на следователите от Кънетикът, Хелън беше влюбена в медицината и особено в тази нейна област, с която се занимаваме тук — методите за изкуствено оплождане. Когато нямаше много работа, тя имаше навик да чете медицинска литература или често да посещава лабораторията, за да наблюдава какво се върши там. Бих добавила, че никога не й позволявахме да стъпва там сама. Всъщност не допускаме присъствие на по-малко от две квалифицирани лица. Един вид предпазна мярка. Смятам, че трябва да има такова правило във всяко учреждение от подобен вид.
— Значи смятате, че тя е придобила знанията си чрез наблюдения и четене?
— Трудно е да се повярва, че някой, който не е имал стаж под опитно ръководство, би могъл да подведе добри професионалисти. Но това е единственото обяснение, което имам.
— Доктор Кийтинг, всички твърдят, че Хелън Петрович е била приятен и уважаван човек, но съвсем самотен. Вярно ли е?
— Бих казала, да. Доколкото ми е известно, никога не общуваше с останалите секретарки или с някой друг от персонала.
— Не е ли имала приятели?
— Не бих могла да твърдя със сигурност, но винаги съм подозирала, че се срещаше с някого от болницата. Случваше се да не бъде на бюрото си и някое от другите момичета да вдигне телефона й. Закачаха я за някакъв доктор Килдер. Очевидно това е било парола да позвъни на някой от вътрешните номера на болницата.
— Не знаете ли на кого?
— Минали са повече от шест години.
— Разбира се.
Меган се изправи.
— Благодаря ви, доктор Кийтинг, бяхте много любезна. Мога ли да ви оставя телефонния си номер в случай, че си спомните нещо, което би било от полза?
Кийтинг протегна ръка.
— Влизам ви в положението, мис Колинс. Много бих искала да ви помогна.
Докато се качваше в колата си, Меган огледа масивната сграда на болницата „Вели Мемориъл“. Десететажна, заемаща половината дължина на улицата, със стотици прозорци, които започваха да светят в късния следобед.
Беше ли възможно зад един от тези прозорци да се намира някой лекар, помогнал на Петрович да осъществи измамата си с такова съвършенство?
Меган излизаше на шосе 7, когато започнаха новините в пет. Съобщението на местния радиоканал гласеше: „Прокурорът Джон Дуайър потвърди, че колата, карана от Едуин Колинс в нощта на катастрофата при моста Тапан Зий през януари, е намерена пред апартамента на дъщеря му в Манхатън. Балистичната експертиза доказва, че пистолетът на Колинс, открит в колата, е оръжието, с което е убита Хелън Петрович — служителката от лабораторията с фалшиви документи, предоставени на «Манинг» от Едуин Колинс, както се твърди. Издадена е заповед за неговото арестуване и подвеждане под отговорност по обвинение в убийство.“
38
Доктор Джордж Манинг напусна клиниката в пет часа следобед. Три жени бяха отказали насрочените си прегледи, а досега вече пет-шест обезпокоени пациентки се бяха обадили да питат за ДНК тестове, удостоверяващи, че децата им са биологически техни. Доктор Манинг знаеше, че само една грешка да бъде доказана, тя стига, за да се паникьоса всяка жена, родила чрез лечение в клиниката. Той с основание изпитваше ужас при мисълта за предстоящите няколко дни.
Най-дразнещият спомен беше от обаждането на Едуин Колинс след тържеството по случай рождения ден и пенсионирането на един колега, когато отново беше предложил услугите на „Колинс и Картър“.
В петък вечерта Дайна Андерсън сложи тригодишния си син да спи и го прегърна силно.
— Джонатан, мисля, че твоят близнак няма да дочака до понеделник!
— Усилват ли се болките, скъпа? — попита я мъжът й, когато тя слезе долу.
— През пет минути са.
— Най-добре да се обадя на лекаря.
— Това не влизаше в плановете ни да бъдем заснети с Джонатан, докато приготвяме стаята на Райън — тя се смръщи от болка. — По-добре извикай веднага майка ми и се обади на лекаря, че тръгвам за болницата.
Половин час по-късно вече преглеждаха Дайна в болницата в Данбъри.