— Ще повярвате ли, че контракциите спряха? — попита тя с възмущение.
— Ще те оставим тук — каза лекарят. — Ако нищо не се случи през нощта, сутринта изкуствено ще предизвикаме контракции. А ти можеш да се прибереш у дома, Дон.
Дайна целуна съпруга си.
— Не се тревожи толкова, татенце! Ще се обадиш ли на Меган Колинс, че Райън ще се появи на бял свят може би още утре. Искаше да го снима веднага щом го изнесат от родилната зала. Не забравяй снимките от раждането на Джонатан! Тя ще ги показва заедно с бебето, за да се види веднага приликата. Обади се и на доктор Манинг. Той беше толкова мил! Днес позвъни да попита как съм.
На следващата сутрин Меган и операторът Стийв бяха във фоайето на болницата, очаквайки раждането на Райън. Доналд Андерсън им беше дал снимките от изписването на Джонатан. Когато изнесяха бебето от родилната зала, щяха да им позволят да снимат. Майката на Дайна щеше да доведе и Джонатан и щяха да направят няколко снимки на цялото семейство.
С окото си на репортер Меган долови раздвижване във фоайето. Млада майка с пеленаче на ръце беше докарана на количка до входа. Съпругът й вървеше след санитаря и се мъчеше да се справи с куфарите и цветята. От единия букет излетя розов балон с надпис: „Момиче е!“
От асансьора излязоха мъж и жена с измъчен вид. Те стискаха ръцете на четиригодишно дете, гипсирано над единия лакът и с превързана глава. Една бременна прекоси фоайето и влезе през вратата, на която имаше надпис „Приемно отделение“.
Тези семейства накараха Меган да си спомни за Кайл. Що за майка беше тази, изоставила шестмесечното бебе?
Операторът разглеждаше снимките на Джонатан.
— Ще снимам от същия ъгъл — каза той. — Малко е странно, като знаеш точно как ще изглежда едно бебе.
— Виж! — посочи Меган. — Този, който влиза, е доктор Манинг. Дали е тук заради Андерсънови!
Силен рев от родилната зала горе извика усмивки по лицата на лекарите, сестрите и Андерсънови. Бледа и изтощена, Дайна погледна съпруга си и като забеляза смайването в очите му, стреснато се привдигна на лакът.
— Добре ли е той? — извика тя. — Искам да го видя!
— Той е добре, Дайна — каза лекарят и поднесе към нея ревящото бебе.
— Това не е близнакът на Джонатан! — изпищя Дайна. — Чие бебе е било в утробата ми?
39
— В събота винаги вали — мърмореше Кайл и превключваше програмите на телевизора. Седеше с кръстосани крака на килима, а до него беше Джейк.
Мак се бе зачел в сутрешния вестник.
— Не е вярно! — отвърна той разсеяно и погледна часовника си. Наближаваше дванайсет. — Включи на Трети канал. Не искам да изпусна новините.
— Окей.
Кайл натисна дистанционното.
— Виж! Мег!
Мак захвърли вестника.
— Усили звука!
— Нали все ме караш да го намалявам?
— Кайл!
— Добре де. Хубаво.
Мег беше във фоайето на някаква болница.
— По случая „Манинг“ има нови ужасяващи събития. След убийството на Хелън Петрович и разкриването на фалшивите й документи съществуват опасения, че починалата мисис Петрович е допускала сериозни грешки в работата си по съхраняване на ембрионите. Преди час тук, в медицинския център „Данбъри“, се роди бебе, което трябваше да бъде еднояйчен близнак на тригодишното си братче.
Мак и Кайл видяха как камерата разшири обхвата си.
— Пред мен е доктор Алън Ницър, акушер-гинекологът, който току-що изроди сина на Дайна Андерсън. Докторе, кажете нещо за бебето?
— Бебето е прекрасно, здраво момченце и тежи три килограма и половина.
— Но не е еднояйчният близнак на тригодишния син на Андерсънови, така ли?
— Не, не е.
— Биологичен син ли е той на Дайна Андерсън?
— Това може да бъде установено само чрез ДНК тестове.
— Колко време ще отнемат те?
— Четири-пет седмици.
— Каква беше реакцията на Андерсънови?
— Те са много объркани и разтревожени.
— Доктор Манинг също е тук. Качи се горе, преди да успея да говоря с него. Той срещна ли се с Андерсънови?
— Не мога да коментирам.
— Благодаря ви, докторе!
Меган се обърна с лице към камерата.
— Ще продължаваме да следим случая оттук. А сега ви връщам към новините от студиото на Майк.
— Изключи го, Кайл!
Кайл натисна дистанционното и екранът угасна.
— Какво означава това?
Означава страшни неприятности, мислеше си Мак. Колко ли още грешки беше направила Петрович в „Манинг“? Каквито и да бяха те, без съмнение Едуин Колинс щеше да бъде подведен под отговорност и за тях.
— Много е объркано, Кайл!
— Мег ще загази ли?
Мак погледна сина си. Пясъчнорусата коса, която толкова приличаше на неговата и никога не беше сресана, падаше върху челото. Кафявите очи, които беше взел от Джинджър, бяха изгубили обичайния си дяволит блясък. С изключение на цвета на очите Кайл беше Макинтайър до мозъка на костите си. Какво ли означаваше да погледнеш сина си и да осъзнаеш, че не е твой собствен? Той прегърна Кайл.