— Напоследък Мег имаше доста неприятности. Затова изглежда разтревожена.
— След теб и Джейк тя е най-добрият ми приятел! — каза Кайл със сериозно личице. Като чу името си, Джейк размаха опашка.
— Сигурен съм, че Мег ще бъде поласкана да го чуе.
Не за пръв път от няколко дни насам той се почуди дали слепотата в осъзнаването на собствените му чувства към Мег не го е превърнала завинаги просто в добрия приятел.
Меган и операторът седяха във фоайето на центъра „Данбъри“. Стийв разбираше, че не й се говори. Нито Доналд Андерсън, нито доктор Манинг бяха слизали долу.
— Гледай, Мег! — каза Стийв внезапно. — Това не е ли другото дете на Андерсънови?
— Да, той е! Жената с него трябва да е баба му.
И двамата хукнаха след тях и ги застигнаха на асансьора.
Мег включи микрофона. Стийв включи камерата.
— Бихте ли ни отделили няколко минути? — обърна се Меган към жената. — Вие не сте ли майката на Дайна Андерсън и бабата на Джонатан?
— Да.
В приятния глас имаше тревога. Бяла коса обкръжаваше притесненото лице.
— Говорихте ли с дъщеря си след раждането на бебето?
— Обади се зет ми. Моля ви! Искаме да се качим горе! Дъщеря ми има нужда от мен.
Тя влезе в асансьора, стиснала здраво ръката на детето. Меган не направи опит да я задържи. Джонатан беше облечен в синьо якенце с цвета на очите му. Бузките му розовееха, подчертавайки светлия тен на кожата. Качулката беше захлупена на главата му и капки дъжд блестяха по светлата, златисторуса коса. Той се усмихна и махна с ръчичка.
— Чао! — извика, преди вратите на асансьора да се затворят.
— Хлапето е страхотно! — рече Стийв.
— Прекрасен е! — съгласи се Меган.
Върнаха се на местата си.
— Мислиш ли, че доктор Манинг ще направи изявление? — попита я Стийв.
— Ако бях на негово място, щях да съм при адвокатите си! — и „Колинс и Картър“ ще имат нужда от своите адвокати, добави наум тя. Устройството за повикване в чантата на Меган изпищя. Тя извади безжичния си телефон и набра номера на екипа за новини, откъдето й съобщиха, че Том Уайкър иска да говори с нея.
— След като Том е на работа в събота, значи има нещо! — промърмори тя.
Имаше нещо. Уайкър мина директно на въпроса.
— Мег, Денис Симини е на път да те смени. С хеликоптер е, така че скоро ще бъде там.
Не беше изненадана. Репортажът за едноличните близнаци с тригодишна разлика в рождените дати ставаше най-нашумялата история, която вече бе част от скандала в клиниката „Манинг“ и убийството на Хелън Петрович.
— Добре, Том.
Усети, че това не е всичко.
— Мег, казала си на властите в Кънетикът за мъртвата, която е приличала на теб и е имала бележка в джоба си с почерка на баща ти.
— Трябваше да им кажа. Бях сигурна, че следователите от Ню Йорк все някога ще ни потърсят заради това.
— Някъде е изтекла информация! Също така е известно, че си била в моргата за ДНК тестове. Трябва веднага да пуснем материал. Иначе другите канали ще ни изпреварят!
— Разбирам, Том.
— Мег, оттук нататък си в отпуска! Платена, естествено!
— Добре!
— Съжалявам, Мег!
— Няма нищо! Благодаря!
Тя изключи телефона. Денис Симини влизаше през въртящата се врата във фоайето.
— Май това е всичко. Чао, Стийв! — каза тя.
Надяваше се да не е забелязал дълбокото й огорчение.
40
Близо до границата на Роуд Айланд щеше да има търг за земя. Филип Картър възнамеряваше да й хвърли едно око.
Имаше нужда да се откъсне за един ден от кантората и от безбройните проблеми, изникнали през изминалата седмица. Журналистите не го оставяха на мира. Следователите идваха час по час. Един телевизионен журналист го беше поканил да участва в програма за безследно изчезнали.
Виктор Орсини беше напълно прав, че всяка написана или казана дума за фалшивите документи на Хелън Петрович е още един пирон в ковчега на „Колинс и Картър“.
В събота точно преди обяд Картър беше на вратата, когато телефонът иззвъня. Поколеба се дали да отговори, но накрая вдигна слушалката. Беше Орсини.
— Филип, гледах телевизия. Доляха масло в огъня! Първата доказана грешка на Хелън Петрович в клиниката „Манинг“ току-що е била родена.
— Това пък какво означава?
Орсини започна да му обяснява. Филип слушаше и усещаше как кръвта му се смразява.