— Ще ги приберем за всеки случай — каза Меган. — Ти, така или иначе, трябва да ги разчистиш оттук.
— Филип, когато влязохме, телефонният секретар мигаше.
Меган пусна лентата. Забеляза учудването на лицето му.
— Очевидно и ти нищо не знаеш!
— Не.
Бяха се оказали предвидливи, като дойдоха и с двете коли. Багажниците и задните седалки се претъпкаха с кашони.
— Ще помоля някой от келнерите да ни помогне — каза Катрин.
Докато пътуваха към къщи, Меган си мислеше, че всеки миг, в който не се занимава с търсене на информация за Хелън Петрович, ще бъде посветен на страниците от архива на баща й.
Ако в неговия живот имаше и друг човек, ако момичето в моргата беше онази Ани, която Сайръс Греъм бе срещнал преди десет години, може би в папките щеше да се открие нещо, което да поведе нишката към тайното му минало.
За Кайл маскирането и обикалянето по къщите в навечерието на Вси светии беше страхотно преживяване. В неделя вечер, докато Мак приготвяше нещо за хапване, той извади събраните бисквити, сладки, ябълки и монети и ги нареди на пода на стаята си.
— Да не си близнал някой от тия боклуци! — предупреди го Мак.
— Няма, татко. Два пъти ми повтори!
— Значи може най-накрая да си разбрал.
Мак опитваше кюфтетата на грила.
— Защо винаги когато сме вкъщи в неделя, ядем кюфтета? В „Макдоналдс“ са по-хубави!
— Много ти благодаря!
Мак ги пъхна в затоплените питки.
— В неделя ядем кюфтета, защото умея да ги правя по-добре от всичко останало. Повечето петъци ядем навън, в събота правя макарони, а през останалата част от седмицата мисис Дилео готви чудесно. Сега яж, ако искаш пак да си облечеш костюма и да изплашиш Мег.
Кайл отхапа няколко пъти от кюфтето си.
— Харесваш ли Мег, татко?
— Да. Много! Защо?
— Иска ми се по-често да идва тук. Толкова е забавна!
И на мен ми се иска по-често да идва, мислеше си Мак, но няма изгледи за това. Снощи, когато предложи да й помогне при разчистването на бащиния й кабинет, тя така го отряза, че още му горчеше в устата.
Стой по-далеч! Не се приближавай много! Ние сме просто приятели! Нямаше да има особена разлика, ако си го беше написала на табелка!
Беше пораснала и вече не беше онази деветнайсетгодишна хлапачка, която си падаше по него и му беше написала в писмо, че го обича и той не бива да се жени за Джинджър.
Искаше му се сега да държи това писмо. И тя да изпитва същите чувства. Със сигурност съжаляваше, че не се вслуша в съвета й за Джинджър.
Мак погледна сина си. Не, не съжаляваше! „Не искам и не мога без това детенце!“
— Татко, какво ти става? — запита Кайл. — Изглеждаш притеснен.
— Точно това каза и за Мег, когато вчера я видя по телевизията.
— Тя изглеждаше така, а сега и ти като нея.
— Притеснявам се, че ще трябва да се уча да готвя и други неща. Хайде, дояж си и върви да се обличаш!
Беше седем и половина, когато излязоха от къщи. Кайл беше решил, че е достатъчно тъмно за поява на призраци.
— Бас ловя, че тук наистина има духове! — каза той. — В Деня на вси светии мъртвите напускат гробовете си и тръгват да се разхождат.
— Кой ти каза?
— Дани.
— Кажи на Дани, че в Деня на вси светии всички така разправят.
Завиха по пътя към къщата на Колинсови.
— Сега, татко, ти чакай до храстите, защото тук Мег не може да те види. Аз ще мина отзад, ще почукам на прозореца и ще вия! Ясно ли е?
— Ясно! Не я плаши много!
Разлюлявайки фенера си с формата на череп, Кайл затича към задната част на къщата. Щорите в дневната бяха вдигнати и Мег седеше на масата с куп документи пред себе си. Хрумна му нещо страхотно! Щеше да отиде до края на дърветата и оттам да затича към къщата, викайки „Аууу“, а после щеше да затропа по прозореца. Мег ужасно щеше да се изплаши!
Той пристъпи между две дървета, разпери ръце и започна да ги размахва. Мятайки дясната си ръка назад, напипа плът, мека плът, после едно ухо. Долови дишане. Обърна глава и видя силуета на мъж, свит зад него, а светлината се отразяваше върху обектива на камера. Една ръка го стисна за врата. Кайл се отскубна и започна да крещи. Мъжът го блъсна силно. Падайки, той изтърва фенера си и запълзя по земята, където напипа нещо. С писък се изправи на крака и хукна към къщата.
Това се казва истински нисък, помисли си Мак, когато чу първия вик на Кайл. След което писъците на ужас продължиха и той се втурна към дърветата. Нещо се е случило с Кайл! Той тичаше като луд през поляната към задната част на къщата.
Мег чу писъците от дневната и хукна към задната врата. Рязко я отвори и сграбчи Кайл, който се препъна в прага и падна в ръцете й, хлипащ от ужас.