Джон Дуайър беше получил отговора, за който само се досещаше.
— Доктор Манинг, кога за последен път говорихте с Едуин Колинс?
— Той ми се обади в деня, преди да изчезне — доктор Джордж Манинг не хареса погледа на Дуайър. — Това беше първият ни контакт, откакто той предложи Хелън Петрович в клиниката ми — каза той, извръщайки поглед, неспособен да превъзмогне недоумението и недоверието, което съзираше в очите на прокурора.
44
Меган реши да не се отбива в службата и пристигна в дома си в четири часа. Пощенската и кутия беше претъпкана. Тя извади всички пликове, обяви и рекламни диплянки и се качи с асансьора до апартамента на четиринайсетия етаж.
Веднага отвори прозорците и остави вятърът да отнесе спарения въздух, после дълго се взира над водите към Статуята на свободата. Днес женската фигура изглеждаше сдържана и страховита под сенките на късното следобедно слънце.
Когато я гледаше, често се сещаше за дядо си Пат Кели, който беше дошъл в тази страна, преди да навърши двайсет години, с едните дрехи на гърба си и беше работил толкова много да добие богатството си.
Какво ли щеше да реши дядо й, ако разбереше, че дъщеря му Катрин може да изгуби всичко, което той бе постигнал, защото съпругът й я е мамил години наред?
Скотсдейл, Аризона. Докато гледаше водите на пристанището, Меган осъзна какво не й дава мира. Аризона беше на югозапад. „Паломино“ звучеше тъй, сякаш също бе на югозапад.
Отиде до телефона, набра номера на операторите и попита за кода на Скотсдейл, Аризона.
След това набра „Справки“ в Аризона. Когато телефонистката се обади, тя попита:
— Имате ли в списъка си името Едуин Колинс или Е. Р. Колинс?
Нямаше.
Мег попита отново:
— Имате ли номера на магазина за кожени изделия „Паломино“?
След кратка пауза телефонистката каза:
— Изчакайте да ви го дам.
III част
45
В понеделник вечерта, когато Мак се върна от работа, Кайл както винаги беше в добро настроение. Съобщи на баща си, че е разказал на всички деца в училище за човека в гората.
— Всички викат, че ужасно щели да се изплашат — обясни със задоволство той. — Аз не им казах как хукнах презглава и му избягах. А ти разправи ли на приятелите си?
— Не.
— Ако искаш, разправи им — рече Кайл великодушно.
Когато се обърна, Мак го хвана за ръката.
— Чакай малко, Кайл!
— Какво има?
— Искам да видя нещо!
Кайл беше с трикотажен пуловер. Мак разтегли деколтето му и откри жълтеникави и морави подутини по шията на сина си.
— Това от снощи ли е?
— Казах ти, че оня ме душеше.
— Не, твърдеше, че те е блъснал!
— Първо ме душеше, но аз се отскубнах.
Мак изруга наум. Снощи не се беше сетил да огледа Кайл. Тогава той беше облечен с костюма си на призрак, а отдолу имаше бяло поло. Мак помисли, че Кайл само е бил блъснат от човека с камерата. Но се оказваше, че са го душили. Тези следи бяха оставени от яки пръсти.
Мак беше прегърнал сина си, докато набираше номера на полицията. Снощи неохотно отстъпи пред Меган, когато го помоли да не се обажда.
— Мак, нещата и така са достатъчно зле, за да даваме нова храна на пресата — рече тя. — Помни какво ти казвам: някой ще напише, че татко обикаля около къщата. Прокурорът е убеден, че той ще търси начин да се свърже с нас.
„Достатъчно дълго оставих Мег да ме държи настрана от всичко. Повече обаче няма да го бъде! Това не беше просто някой телевизионен оператор, замотал се из гората.“
Вдигнаха телефона при първото иззвъняване.
— Слуша ви старшина Торн.
Петнайсет минути по-късно патрулната кола беше пред къщата. Недоволството на двамата полицаи, че не са били извикани по-рано, бе очевидно.
— Доктор Макинтайър, вчера беше Денят на вси светии. Винаги се тревожим, че някой откачен ще реши да открадне дете. Тоя тип може да е отишъл в друга част на града.
— Съгласен съм, че трябваше да се обадя — каза Мак. — Но не мисля, че онзи е бил тръгнал да търси деца. Той беше застанал точно срещу прозорците на семейство Колинс и отлично виждаше Меган Колинс в дневната.
Забеляза погледа, който ченгетата си размениха.
— Смятам, че трябва да известим окръжния прокурор — каза единият от тях.
По целия път към къщи горчивата истина все по-дълбоко проникваше в съзнанието й. Меган вече знаеше със сигурност, че баща й е имал и друго семейство в Аризона.
Беше позвънила в магазина за кожени изделия „Паломино“ и беше говорила със собственичката. Жената беше съвсем изненадана при въпроса за съобщението, оставено на телефонния секретар.