— Нямаме нищо общо с това! — бе заявила тя категорично.
Беше потвърдила, че една от клиентките й се казва Е. Р. Колинс и че има дъщеря на двайсет и няколко години. След това отказа да дава повече информация по телефона.
Беше седем и половина, когато Меган стигна в Нютаун. Зави по алеята и с изненада забеляза червения крайслер на Мак и някакъв чужд седан, паркирани пред къщата. Сега пък какво ли има? — помисли си тя в паника. Паркира колата зад тях и изтича по стъпалата с мисълта, че нечия неочаквана поява би пръснала сърцето й, което и без това биеше в див ужас.
Следователката Арлийн Вайс седеше в дневната с Катрин, Мак и Кайл. Гласът на Мак не звучеше гузно, когато й обясни защо се е обадил на полицията и в кабинета на заместник окръжния прокурор. Всъщност по отривистия му израз Мег разбра, че е ядосан. „Кайл е бил ранен и изплашен. Някакъв си кретен е можел да го удуши, а аз забраних на Мак да се обажда в полицията“, мислеше си тя. Не го укоряваше за гнева му.
Кайл седеше на дивана между Катрин и Мак. Измъкна се и дойде при нея.
— Мег, недей да си толкова тъжна! Нищо ми няма! — той хвана лицето й с ръчички. — Честна дума!
Тя погледна сериозното му изражение и здраво го прегърна.
— Разбира се, приятел.
Вайс не остана дълго.
— Мис Колинс, все едно дали вярвате, или не, но ние искаме да ви помогнем — каза тя, докато Меган я придружаваше към вратата. — Когато не ни съобщавате нищо или не позволявате на другите да ни съобщават за инциденти като снощния, вие всъщност пречите на следствието. Ако се бяхте обадили, можехме за броени минути да изпратим кола. Според Кайл този мъж е носел голяма камера, която е щяла да го забави. Моля ви, има ли още нещо, което не знаем?
— Няма — рече Меган.
— Мисис Колинс каза, че сте ходили в апартамента си. Да не сте намерили още някой факс?
— Не — тя прехапа устни при спомена за обаждането в „Паломино“.
Вайс се взря в нея.
— Разбирам. Ако си спомните нещо, което би могло да ни заинтересува, знаете къде да ни намерите.
Когато Вайс си отиде, Мак каза на Кайл:
— Върви в кабинета. Можеш да погледаш телевизия петнайсетина минути. После ще си ходим.
— Да, татко, но няма нищо интересно по телевизията. Ще остана тук.
— Това не беше предложение!
Кайл скочи.
— Добре де! Няма защо да ми се караш!
— Точно така, татко — съгласи се Меган. — Няма защо да му се караш!
Кайл вдигна палец нагоре, минавайки покрай нея. Мак изчака вратата да тракне.
— Какво откри, докато беше в апартамента си, Меган?
Меган погледна майка си.
— Местонахождението на магазина за кожени изделия „Паломино“, който има клиентка на име Е. Р. Колинс.
Без да обръща внимание на майчиното си ахване, тя им разказа за разговора си със Скотсдейл.
— Утре заминавам там със самолет — заяви тя. — Трябва да знаем дали онази мисис Колинс е жената, която Сайръс Греъм е видял с татко. Няма как да сме сигурни, докато не се срещнем с нея.
Катрин Колинс се надяваше, че болката по лицето на дъщеря й не се изписва и на собственото й изражение.
— Меги, ако толкова много приличаш на онова мъртво момиче и жената в Скотсдейл й е майка, за нея ще бъде ужасен удар да те види.
— Нищо няма да помогне на майката на онова момиче, която и да е тя.
Беше им благодарна, че не се опитаха да я разубедят. Вместо това Мак каза:
— Мег, не споменавай пред никого къде отиваш. Колко време смяташ да останеш?
— Най-много една вечер.
— Тогава ще казваме, че си в апартамента си.
Той повика Кайл.
— Катрин, ако с Кайл утре вечер дойдем в ресторанта, ще имаш ли време да вечеряш с нас?
Катрин успя да се усмихне.
— С удоволствие. Какво да бъде менюто, Кайл?
— Пилешки кюфтенца — каза той с надежда.
— Да не си решил да ми провалиш бизнеса? Донесла съм бисквити. Ела да си вземеш — рече тя и го отведе в кухнята.
— Катрин е много тактична — каза Мак. — Усети, че искам да остана за миг насаме с теб. Мег, не ми харесва това, че ще ходиш там сама, но те разбирам. Сега искам да знам истината! Има ли нещо, което криеш?
— Не.
— Мег, няма да ти позволя повече да ме държиш в неведение. Трябва да запомниш това! Кажи, как мога да ти помогна?
— Позвъни на Стефани Петрович утре сутринта и ако я няма, се обади на адвоката. Имам лошо предчувствие! Три-четири пъти опитах да се свържа с нея, но все я няма. Дори преди половин час звъних от колата. Трябва да роди след десет дни и се чувстваше ужасно. Онзи ден след погребението на леля си беше толкова изтощена, че побърза да си легне. Не мога да си представя защо толкова време я няма в къщи. Ще ти дам номера.