Мак си призна колко е разочарован, но Кайл, който винаги с нетърпение очакваше появата на Мег, сега махна с ръка.
— Какво като я няма? Голяма работа!
„Голяма работа!“ беше новият израз на Кайл, който той използваше за всичко. Употребяваше го, когато беше ентусиазиран, отвратен или безразличен. Тази вечер Мак не беше съвсем сигурен коя от всички тези емоции се крие зад него. Но, по дяволите, каза си той, остави момчето на мира. Ако нещо наистина го притеснява, рано или късно ще разбереш. Ала едва ли има нещо общо с Меган.
Кайл безмълвно довърши последното парче пица. Беше много ядосан на Меган. Тя винаги реагираше така, сякаш живо се интересува от всичко, което той правеше, но в сряда следобед, когато стоеше навън и тъкмо беше научил кучето си Джейк да се изправя на задни лапи и да се моли, Меган мина с колата покрай него, все едно, че не го познава. Караше съвсем бавно и той й викна да спре. Знаеше, че го видя, защото го погледна право в очите, след това даде газ и изчезна, без да обърне ни най-малко внимание на номера на Джейк. Голяма работа!
Нямаше да каже на татко си. Той щеше да заяви, че Меган не е била на себе си, защото баща й отдавна го няма и може би е един от потъналите с колите си в реката през оная нощ. Щеше още да каже, че понякога хората си мислят за други неща и могат да минат покрай теб, без изобщо да те забележат. Но Мег видя Кайл, дума да няма, и дори не си направи труда да му махне.
Много важно, мислеше си той. Голяма работа!
7
Когато Меган пристигна вкъщи, майка й седеше в тъмната дневна с ръце на скута.
— Какво ти е, мамо? — попита разтревожено. — Наближава седем и половина. Няма ли да ходиш в „Дръмдоу“?
Тя запали лампата и докосна изцапаното от размазан грим и сълзи лице на Катрин. Сетне коленичи на пода и сграбчи ръцете на майка си.
— Господи, да не са го открили? Така ли е?
— Не, Меги, не.
На пресекулки Катрин Колинс й описа посещението на застрахователните агенти.
Не и татко, помисли си Меган. Той не може да постъпи така с мама. Не и с нея. Трябва да има някаква грешка.
— Това е най-големият абсурд, който някога съм чувала — заяви тя категорично.
— И аз така им казах. Но, Мег, защо баща ти е взел толкова голям заем срещу застраховките си? Това не ми дава мира. Дори и да е вложил парите, аз нямам представа в какво. Без смъртен акт ръцете ми са вързани. Не мога да покривам разходите. Филип ми изпраща месечния дял на баща ти от приходите на компанията, но това не е справедливо. По-голямата част от полагащите му се комисиони са били внесени от доста време. Зная, че по принцип съм доста внимателна с парите, но не и при ремонта на „Дръмдоу“. С него попрекалих. Сега може би ще се наложи да го продам.
Хотел-ресторантът! Беше петък вечер. Майка й трябваше вече да е там, в стихията си, да посреща гостите, да държи келнерите и помощния персонал под око, да оглежда подредбата на масите, да опитва ястията в кухнята. Всяка подробност беше механично проверявана по два пъти.
— Татко не би постъпил така с теб — каза Мег с безизразен глас. — Просто съм сигурна.
Катрин Колинс избухна в истерични хлипове.
— Може би баща ти е използвал катастрофата като шанс да се отърве от мен. Но защо, Мег? Аз толкова много го обичах!
Мег прегърна майка си.
— Слушай — каза тя твърдо. — Ти беше права в началото. Татко никога не би постъпил така с теб и ние ще го докажем, каквото и да ни коства това!
8
Кантората на посредническата компания „Колинс и Картър“ се намираше в Данбъри, Кънетикът. Едуин Колинс беше създал компанията, когато беше двайсет и осем годишен, след пет години работа във „Форчън 500“, чието седалище беше в Ню Йорк. Този период му беше достатъчен, за да разбере, че работата в една огромна фирма не е за него.
След брака си с Катрин Кели той премести кантората си в Данбъри. Искаха да живеят в Кънетикът, а местонахождението на кантората на Едуин нямаше особено значение, тъй като той прекарваше по-голямата част от времето си в пътувания из страната, за да посещава лично клиентите си.
Близо дванайсет години преди да изчезне, Едуин Колинс беше включил Филип Картър в бизнеса си.
Картър, завършил Уортън и с още една диплома по право, преди това беше сред клиентите на Едуин, който неколкократно му намираше работа. Преди да станат съдружници, го беше уредил в една мултинационална компания в Мериленд.
Когато Колинс посещаваше тази компания, която беше негов клиент, с Картър често обядваха или пийваха по нещо. С годините приятелството им се заздрави с делови отношения. След мъчителен развод в началото на осемдесетте години, вече на средна възраст, Филип Картър най-накрая напусна работата си в Мериленд и стана съдружник и партньор на Колинс.