Мак взе решение. Щеше да си вземе еднодневен отпуск. Имаше някои неща, с които трябваше лично да се справи. Утре щеше да отиде с колата си до „Вали Мемориъл“ в Трентън и да се срещне с директора. Трябваше да опита да се сдобие с някои документи от архива.
Мак познаваше и харесваше д-р Джордж Манинг, но беше ужасен и объркан от това, че Манинг не бе предупредил веднага семейство Андерсън за възможната размяна на ембриони. Нямаше съмнение, че се бе надявал да потули всичко това.
Сега Мак се чудеше дали внезапното решение на Хелън Петрович да напусне клиниката, да промени завещанието си, да продаде къщата и да се пренесе във Франция не се е дължало на причини, по-страшни от грешката в лабораторията. И най-вече, мислеше си той, когато е можело да се докаже, че бебето на Андерсънови е биологически тяхно дете, макар и не еднояйчният близнак, когото са очаквали.
Мак искаше да разбере дали случайно д-р Манинг не е бил свързан с „Вали Мемориъл“ в някакъв момент през годините, когато Хелън Петрович е работила в прикрепения към болницата център. Манинг нямаше да е първият човек, който приключва професионалното си развитие заради жена, нито пък щеше да е последният. На практика Петрович беше наета чрез посредничеството на „Колинс и Картър“. И все пак едва вчера Манинг беше признал, че е разговарял с Едуин Колинс в деня, преди той да изчезне. Дали не са били в конфликт заради фалшифицираните документи? Или някой от работещите в „Манинг“ беше помогнал да я разкрият? Клиниката съществуваше само от десет години. Годишните им отчети щяха да съдържат имената на старшите служители. Щеше да накара секретарката да му направи копия от тях.
Мак извади един бележник и с четливия си почерк, за който колегите му го закачаха, че съвсем не подхождал на медицинския му занаят, написа:
„1. Едуин Колинс — смятан за мъртъв след катастрофата на моста, 28 януари. Доказателства липсват.
2. Жена, която прилича на Меган (Ани?) е нападната с нож и убита, 21 октомври.
3. «Ани» може би видяна от Кайл в деня преди смъртта й.
4. Хелън Петрович — застреляна часове, след като напуска «Манинг», 25 октомври.
(Едуин Колинс е посредничил на Хелън Петрович в «Манинг», потвърждавайки достоверността на документите й.)
5. Стефани Петрович обвинява «Манинг» в заговор срещу евентуалната промяна на завещанието на леля й.
6. Стефани Петрович изчезва някъде в периода между късния следобед на 31 октомври и 2 ноември, като оставя бележка, че отива при бащата на детето си — човек, от който очевидно се е страхувала.
Всичко това изглеждаше много объркано. Но имаше едно нещо, в което беше убеден. Отделните факти бяха свързани в логическа последователност. Като гените. В мига, в който схванеш принципа на структуриране, всяко нещо си идва на мястото.
Той остави бележника. Трябваше да си свърши работата, ако смяташе утре да отсъства и да отиде до «Даулинг». Беше четири часът. Това означаваше, че в Аризона е два. Почуди се как ли се справя Мег, как ли минава нейният ден, който сигурно беше ужасно труден.“
Мег гледаше втренчено Франсис Гролиър.
— Какво искате да кажете с това дали баща ми се е обаждал?
— Меган, последния път, когато той беше тук, усещах как светът го притиска отвсякъде. Беше толкова уплашен, толкова депресиран. Каза ми, че му се иска изведнъж да изчезне. Меган, трябва да ми кажеш — виждала ли си Ани?
Само преди няколко часа Меган си беше спомнила думите на баща си, че някои неща причиняват болка завинаги. Обзе я състрадание от ужаса в очите на майката на Ани.
Франсис сграбчи ръката й.
— Меган, Ани болна ли е?
Меган не можеше да проговори. Тя отвърна на искрицата надежда в безумния въпрос с едва доловимо поклащане на глава.
— Ани… да не е мъртва?
— Много съжалявам.
— Не. Не може да бъде! — Франсис Гролиър впи невярващи и умоляващи очи в лицето на Мег. — Когато отворих вратата… въпреки че знаех, че идваш… за стотна от секундата ми се стори, че е Ани. Знаех колко много си приличате. Ед ми показваше снимки.
Меган хвана ръцете й и й помогна да седне на дивана.
— Има ли някой, на когото мога да се обадя, някой, който бихте искали да бъде при вас сега?
— Няма — прошепна Гролиър. — Няма никой — бледото й лице ставаше пепелявосиво. Тя втренчи поглед в камината, внезапно забравила за присъствието на Меган.
Меган безпомощно гледаше как зениците на Франсис Гролиър се разшириха, а изражението й стана неестествено. Тя изпадаше в шок. После с безизразен глас попита: