Почуди се дали полицията отново е разпитвала Катрин и Меган.
Позвъни на Катрин в къщи. Когато тя вдигна слушалката, той каза с весел глас:
— Аз съм. Просто исках да видя как си.
— Много мило, Филип — гласът й беше хладен.
— Има ли нещо, Катрин? — попита бързо той. — От полицията не са те безпокоили, нали?
— Не, всъщност не. Преглеждам папките на Едуин, с копия от разходните му ордери, разни такива неща. Знаеш ли какво откри Меган? — тя не дочака отговор. — От време на време Едуин е плащал по четири-пет нощувки в хотел, но след първия ден или два в хотелската му сметка не е имало никакви допълнителни разходи. Нито за питие или за бутилка вино в края на деня. Забелязал ли си това?
— Не. Не съм аз този, който би преглеждал разходните ордери на Едуин, Катрин.
— Папките, които имам, обхващат седем години назад. Има ли някаква причина за това?
— Разбира се. Толкова време се пазят счетоводни документи за ревизия. Естествено, централната данъчна служба ще се рови и в по-предишни години, ако съществува подозрение за измама.
— Забелязвам, че винаги когато Ед е бил в Калифорния, хотелските сметки са по-ниски. И често е ходил в Калифорния.
— Калифорния беше основната част от бизнеса, Катрин. Доста клиенти имахме там. Само в последните няколко години беше по-различно.
— Значи ти никога не си се замислял върху честите му пътувания до Калифорния?
— Катрин, Едуин беше главният съдружник на фирмата. И двамата винаги пътувахме там, където смятахме, че бизнесът ще върви.
— Съжалявам, Филип. Не исках да кажа, че е трябвало да забележиш нещо, което аз като съпруга на Едуин в продължение на трийсет години не съм и подозирала.
— Друга жена ли?
— Вероятно.
— Толкова ти е тежко — каза Филип разпалено. — Как е Мег? При теб ли е?
— Мег е добре. Днес отсъства. Точно в деня, когато шефът й я потърси по телефона.
— Свободна ли си за вечеря?
— Не, съжалявам. Ще се видя с Мак и Кайл в ресторанта — Катрин се поколеба. — Не искаш ли да се присъединиш към нас?
— Мисля, че не, благодаря. Какво ще кажеш за утре вечер?
— Зависи кога ще се върне Мег. Мога ли да ти се обадя?
— Разбира се. И по-спокойно! Не забравяй, аз съм насреща, когато имаш нужда.
Два часа по-късно разпитваха Филип в кабинета на прокурора Джон Дуайър. Следователите Боб Марън и Арлийн Вайс бяха също при Дуайър, който задаваше въпросите. Някои от тях бяха същите, които му зададе Катрин.
— В даден момент не подозирахте ли, че съдружникът ви води двойствен живот?
— Не.
— А сега как мислите?
— При онова мъртво момиче в моргата в Ню Йорк, което толкова прилича на Меган? След като самата Меган настоява за ДНК тест? Сега, разбира се, съм убеден в това.
— По графика на пътуванията му не бихте ли могли да предположите къде е могъл да има интимни връзки?
— Не, не бих могъл.
Прокурорът изглеждаше вбесен.
— Мистър Картър, оставам с впечатлението, че всеки, който по един или по друг начин е бил близък на Едуин Колинс, се опитва да го защитава. Нека се изразя с други думи. Вярваме, че той е жив. Ако има други връзки — особено трайни — може би сега е там. Ако не се замисляте, къде бихте казали, че може да бъде?
— Просто нямам представа — повтори Филип.
— Добре, мистър Картър — отсече Дуайър безцеремонно. — Ще ни позволите ли да прегледаме всички архиви на „Колинс и Картър“, когато сметнем за нужно, или ще се наложи да го направим с призовка?
— Бих желал наистина да прегледате архивите — отсече Филип. — Направете каквото трябва, за да сложите край на тази ужасна история и да могат обикновените хора да продължат да живеят нормално живота си.
На път за кантората Филип Картър осъзна, че няма никакво желание да прекарва сам вечерта. От телефона в колата си той отново набра номера на Катрин. Когато тя вдигна, той каза:
— Катрин, промених решението си. Ако с Мак и Кайл можете да ме изтърпите, довечера бих желал да съм с вас.
В три часа Меган позвъни у дома от хотелската си стая. В Кънетикът трябваше да е пет и тя искаше да говори с майка си преди вечерята в „Дръмдоу“.
Разговорът беше мъчителен. Неспособна да намери думи, с които да смекчи въздействието на разказа си, тя й предаде мъчителната среща с Франсис Гролиър.
— Беше ужасно — завърши тя. — Тя е съкрушена. Ани е била единственото й дете.
— На колко години е била Ани, Мег? — попита майка й тихо.
— Не зная. Малко по-малка от мен, струва ми се.