Заемът срещу застраховката, помисли си Меган.
— Каза, че ако нещо се случи с него, ти и майка ти сте били добре осигурени, но не и аз.
Меган не се противопостави на Франсис Гролиър. Знаеше, че тя не съзнава, че при липса на тялото не може да бъде издаден смъртен акт. И беше уверена, че майка й по-скоро ще изгуби всичко, отколкото да приеме парите, които баща й е дал на тази жена.
— Кога за последен път видяхте баща ми? — попита тя.
— Той си тръгна оттук на двайсет и седми януари. Отиваше в Сан Диего да види Ани, после щеше да вземе самолета на двайсет и осми сутринта.
— Защо смятате, че още е жив? — наложи си да попита Меган, преди да си тръгне. Повече от всичко друго искаше да се махне от тази жена, която дълбоко съжаляваше и мразеше горчиво.
— Защото, когато си тръгваше, беше много притеснен. Беше разбрал нещо за помощника си, което го бе ужасило.
— За Виктор Орсини ли?
— Точно това беше името.
— Какво е разбрал?
— Не зная. Но работата не вървяла от няколко години. После имаше някаква статия в местния вестник за тържеството по случай седемдесетия рожден ден на д-р Манинг, дадено от дъщеря му, която живее на около трийсет мили оттук. Статията цитираше думите на д-р Манинг, че смята да работи още една година и да се пенсионира. Баща ти каза, че клиниката била сред клиентите му и позвъни на доктора. Искаше да предложи посредничеството си за намиране на заместник на Манинг. Този разговор го разтревожи много.
— Защо? — попита Меган настоятелно. — Защо?
— Не зная.
— Опитайте се да си спомните. Моля ви! Много е важно.
Гролиър поклати глава.
— Когато Едуин си тръгваше, последните му думи бяха: „Става прекалено тежко за мен…“ Във всички вестници пишеше за катастрофата на моста. Вярвах, че е мъртъв, и казвах на хората, че е загинал при самолетна катастрофа в чужбина. Ани не беше удовлетворена от това обяснение. Когато я посетил в апартамента й през онзи последен ден, Едуин дал на Ани пари за дрехи. Шест стотачки. Очевидно не е усетил как бланката от „Дръмдоу“ с името и телефона ти е паднала от портфейла му. Намерила я след това и я запазила.
Устната на Франсис Гролиър потрепери. Гласът й се прекърши.
— Преди две седмици Ани се върна. Настояваше за сваляне на картите. Позвънила ти. Ти си вдигнала с думите „Меган Колинс“ и тя затворила. Искаше да види смъртния акт на баща си. Нарече ме лъжкиня и настоя да знае къде е той. Най-накрая й казах истината и я помолих да не се обажда нито на теб, нито на майка ти. Тя събори онзи бюст на Ед, който бях направила, и излезе оттук. Не я видях повече.
Гролиър се изправи, сложи ръка на камината и облегна чело на нея.
— Снощи говорих с адвоката си. Той ще ме придружи до Ню Йорк утре следобед, за да идентифицираме тялото на Ани и да уредим пренасянето му. Съжалявам за неприятностите, които това ще причини на теб и майка ти.
Меган имаше нужда да зададе един последен въпрос.
— Защо оставихте онова съобщение за татко миналата вечер?
— Защото мислех, че ако още е жив, ако линията му още не е откачена, може по навик да провери. Това беше начинът да се свързвам с него при спешност. Той имаше навика да прослушва обажданията всяка сутрин — тя отново застана с лице към Меган. — Не оставяй на никого да те убеждава, че Едуин Колинс е способен да убие някого, защото не е — помълча малко. — Но той е способен да започне нов живот, в който ти и майка ти нямате място. Нито пък аз и Ани.
Франсис Гролиър се извърна отново. Не оставаше нищо повече. Меган погледна за последен път бюста на баща си и излезе, като тихо затвори вратата зад себе си.
49
В сряда сутринта, веднага щом Кайл се качи на училищния автобус, Мак се запъти към болницата „Вали Мемориъл“ в Трентън, Ню Джърси.
По време на вечерята снощи Кайл беше станал от масата за момент и Катрин бързо разказа на Мак и Филип за обаждането на Меган.
— Не зная нищо повече, освен че тази жена от дълги години е имала връзка с Едуин. Тя мисли, че още е жив. И мъртвото момиче, което прилича на Меган, е нейна дъщеря.
— Ти, изглежда, приемаш всичко това много спокойно — отбеляза Филип. — Или все още отказваш да го приемеш?
— Не знам вече какво изпитвам — отговори Катрин. — И се тревожа за Мег. Знаеш колко беше привързана към баща си. Когато ми се обади по телефона, в гласа й звучеше безмерна болка.
Кайл се върна и трябваше да сменят темата.
Докато шофираше по шосе 684 през Уечестър, Мак се опитваше да отклони мислите си от Меган. Едуин Колинс и „татковото момиче“ бяха голяма любов. Той знаеше, че последните месеци, откакто се смяташе, че баща й е мъртъв, бяха ад за нея. Колко пъти Мак искаше да я накара да сподели всичко с него, да не го задържа в себе си. Може би трябваше да настоява и да преодолее тази нейна въздържаност. Господи, колко време беше изгубил в утешаване на собствената си гордост, след като Джинджър го напусна.