— Не зная какво да кажа, освен че много съжалявам — промълви Катрин.
— Не трябваше да ви казвам. Това дори не е причината, поради която съм тук. Видяхте ли интервюто с Франсис Гролиър от летище Кенеди тази сутрин?
— Да — отговорът дойде от Мег.
— Тогава какво ще кажете за твърдението й, че според нея Едуин е жив и може да е започнал съвсем нов живот?
— Изобщо не вярваме — каза Меган.
— Трябва да ви предупредя за едно нещо: Джон Дуайър е напълно убеден, че Ед се крие някъде, и на следващия разпит ще ви изтормози с въпросите си. Мег, когато видях Дуайър във вторник, той направо ме обвини, че преча на правосъдието. Зададе ми един хипотетичен въпрос: ако приемем, че Ед е имал някъде връзка, къде според мен би могло да бъде това? Явно си знаела къде да търсиш.
— Филип — каза Меган. — Нали не се опитваш да твърдиш, че баща ми е жив и че знам къде бих могла да го намеря?
От обичайното весело и самоуверено поведение на Картър нямаше и следа.
— Мег — каза той. — Изобщо не вярвам, че знаеш къде да намериш Едуин. Но онази Гролиър го е познавала толкова добре — той млъкна, осъзнавайки ефекта от думите си. — Простете ми.
Меган знаеше, че Филип Картър е прав и че прокурорът със сигурност ще я разпитва как е разбрала, че трябва да отиде в Скотсдейл.
Когато той си отиде, Катрин каза:
— И Филип се изтормози.
След час Меган се опита да позвъни на Стефани Петрович. Все още никой не отговаряше. Тя се обади в службата на Мак, за да разбере дали се е свързал с нея.
Когато Мак й разказа за бележката, оставена от Стефани, Меган каза безцеремонно:
— Мак, тази бележка е заблуда. Стефани не може да е тръгнала с този човек по свое желание. Видях реакцията й, когато й предложих да го потърси за издръжка на детето. Тя се страхува до смърт от него. Мисля, че е по-добре адвокатът на Хелън Петрович да я обяви за изчезнала.
Още едно мистериозно изчезване, мислеше си Меган. Днес вече беше твърде късно да ходи с кола до южната част на Ню Джърси. Щеше да отиде утре, като тръгне на разсъмване. Така може би щеше да се откопчи от журналистите.
Искаше да види Чарлс Потърс и да го помоли да я пусне да разгледа къщата на Петрович. Искаше да се срещне със свещеника, който беше отслужил заупокойната молитва за Хелън. Той очевидно познаваше румънките, които бяха дошли в църквата.
Съществуваше вероятност Стефани, младата жена, която всеки момент щеше да роди, да знае неща за леля си, което представлява опасност за убиеца на Хелън Петрович.
52
Следователите Боб Марън и Арлийн Вайс поискаха и получиха разрешение от прокуратурата на Манхатън да разпитат Франсис Гролиър в четвъртък към обяд.
Адвокатът й Мартин Фокс, среброкос старец към седемдесетте, бивш съдия, седеше до нея в апартамента на хотел „Дорал“, на няколко пресечки от патологията. Фокс веднага отхвърляше въпросите, които смяташе за неуместни.
Франсис беше ходила в моргата и бе разпознала трупа на Ани. Той щеше да бъде пренесен със самолет до Финикс, където щеше да чака агент от едно погребално бюро в Скотсдейл. Мъката неумолимо се беше врязала по лицето й, което сега приличаше на някоя от нейните скулптури, но тя се владееше.
Отговори на същите въпроси, които й бяха задали детективите от отдел „Убийства“ в Нюйоркската полиция. Не познаваше човек, който да придружава Ани до Ню Йорк. Ани нямаше врагове. Не желаеше да говори за Едуин Колинс, с изключение на това да потвърди убеждението си, че съществува вероятността той да е решил да изчезне.
— Изразявал ли е някога желание да живее в провинцията? — попита Арлийн Вайс.
Въпросът сякаш извади Гролиър от летаргията.
— Защо питате?
— Защото въпреки че колата му е била наскоро измита, когато е била намерена пред апартамента на Меган Колинс, по нея е имало следи от кал и слама, набити в грайферите на гумите. Мисис Гролиър, смятате ли, че той би избрал подобно място за скривалище?
— Възможно е. Понякога интервюираше хора, които работеха в колежи в малки градчета. Когато говорехме за тези пътувания, той винаги казваше, че в провинцията животът изглежда толкова по-прост и лесен.
Вайс и Марън отидоха направо в Нютаун да говорят отново с Катрин и Меган. Зададоха им същите въпроси.
— Последното място на света, където бих могла да си представя съпруга си, е ферма — каза им Катрин.
Меган се съгласи с нея.
— Има нещо, което ме смущава. Не ви ли се струва странно, че ако баща ми е карал сам колата си, не само не би я оставил там, където веднага ще й бъде сложен талон за глоба, но и не би оставил в нея оръжие, с което е извършено убийство?