— Не твърдим, че не съществуват и други възможности — каза Марън.
— Но вие сте се съсредоточили върху него. Може би ако престанете да го поставяте в центъра на събитията, схемата изцяло ще се промени.
— Нека да поговорим за вашето внезапно пътуване до Аризона, мис Колинс. Трябваше да го узнаем от телевизията. Разкажете ни сама! Кога разбрахте, че баща ви има там жилище?
Когато след час си отидоха, отнесоха и лентата със записа на съобщението от „Паломино“.
— Вярваш ли, че някой от този отдел търси отговорите извън татко?
— Не. И не възнамеряват — каза горчиво Катрин.
Върнаха се в дневната, където отново се заеха с папките. Анализът на сметките от хотелите в Калифорния показваше кога през годините Едуин Колинс беше оставал в Скотсдейл.
— Но това не е информацията, която е интересувала Виктор Орсини — каза Мег. — Трябва да има нещо друго.
В четвъртък в кантората на „Колинс и Картър“ Джеки, секретарката, и Мили, завеждаща документацията, коментираха шепнешком напрежението между Филип Картър и Виктор Орсини. Съгласиха се, че то се дължи на ужасния шум около мистър Колинс и заведените дела.
Нещата изобщо не бяха в ред, откакто мистър Колинс беше умрял.
— Или откакто го смятаме за мъртъв — каза Джеки. — Трудно е за вярване, че при такава добра и красива съпруга като мисис Колинс той си е имал още някоя през всичките тия години.
— Толкова се безпокоя — продължи тя. — Всеки цент от заплатата ми се пести за колежа на момчетата. Тази работа е толкова удобна. Ще е ужасно да я изгубя.
Мили беше на шейсет и три и искаше да работи още две години, докато събере по-голяма социална осигуровка.
— Ако фалират, кой ще ме вземе на работа? — това беше риторичен въпрос, който напоследък често си задаваше.
— Един от тях идва вечер тук — прошепна Джеки. — Личи си, че някой рови из папките.
— Защо ли ще го правят? Могат да ни накарат да намерим всичко, което им е нужно — зачуди се Мили. — Затова ни плащат.
— Единственото, което подозирам, е, че някой от двамата се опитва да намери копие от писмото до клиниката Манинг, което препоръчва Хелън Петрович — каза Джеки. — Аз лично търсих доста и не можах да го открия.
— Ти трябва да си била тук едва от няколко седмици, когато си го писала на машината. Тъкмо свикваше с начина на подреждане на документите — напомни й Мили. — Впрочем какво значение има? Полицията държи оригинала и това е важното.
— Може би има огромно значение — каза Джеки. — Истината е, че изобщо не си спомням да съм писала такова нещо, но пък това е било преди седем години, а аз не помня и половината от писмата, които излизат оттук. Само че моите инициали са върху него.
— И какво от това?
Джеки издърпа чекмеджето на бюрото си, извади чантата си и измъкна от нея сгъната изрезка от вестник.
— Откакто видях писмото за Петрович до клиниката Манинг, нещо ме човърка, не ми дава мира. Виж това.
Тя подаде изрезката на Мили.
— Виждаш ли как първият ред на всеки нов абзац е табулиран навътре? По този начин печатам писмата на мистър Картър и мистър Орсини. Писмата на мистър Колинс винаги се пишеха без табулация.
— Съвсем вярно — съгласи се Мили, — но този подпис е съвсем като подписа на мистър Колинс.
— Експертите казват, че е негов, но аз твърдя, че е невероятно странно едно писмо, подписано от него, да бъде напечатано по този начин.
В три часа се обади Том Уайкър.
— Мег, просто исках да ти съобщя, че ще излъчим твоя филм за клиниката „Франклин“ във Филаделфия — онзи, който щяхме да използваме заедно с репортажа за еднояйчния близнак. Довечера ще го пуснем и в двете излъчвания на новините. Добър, стегнат материал е и се връзва с това, което се случи в клиниката „Манинг“.
— Радвам се, че го пускаш, Том.
— Исках да бъда сигурен, че ще го гледаш — каза той с изненадващо мил глас.
— Благодаря, че ми съобщи — отговори Меган.
Мак се обади в пет и половина.
— Какво ще кажеш да дойдете с Катрин да вечеряте тук за разнообразие? Сигурен съм, че днес няма да ви се ходи в хотела.
— Не, няма — съгласи се Мег. — И освен това компанията ви ще ни разведри. В шест и половина става ли? Искам да гледам новините по Трети канал. Ще дават нещо, което аз съм правила.
— Ела да го гледаш тук. Тъкмо Кайл ще ти покаже, че знае да прави записи.
Филмът беше добър. Най-хубавият момент беше записът от кабинета на доктор Уилямс, когато той посочваше стените, отрупани със снимките на дечица.
— Можете ли да си представите колко много щастие носят тези деца в човешкия живот?