Отец Радзин отвори вратата, извини се, че говори по телефона, въведе я вътре и изчезна нагоре по стълбите. Меган чакаше и си мислеше, че на такова място нещастните хора можеха да излеят душата си без страх от порицание или упрек.
Не беше съвсем сигурна какво да пита отеца. Но от краткото хвалебствие по време на опелото знаеше, че е познавал добре Хелън Петрович и тя му е била симпатична.
Чу стъпките му по стъпалата. След това той се озова в стаята и отново се извини, задето я е накарал да чака. Избра си стол срещу нейния и попита:
— Как мога да ви помогна, Меган?
Не „Какво мога да направя за вас?“ а „Как мога да ви помогна?“. Едва доловим нюанс, който беше странно утешителен.
— Трябва да разбера коя всъщност е била Хелън Петрович. Знаете ли за положението в клиниката „Манинг“?
— Да, разбира се. Следя развитието на нещата. Освен това видях в сутрешния вестник ваша снимка и на горкото момиче, което е било убито. Приликата е поразителна.
— Не съм видяла вестника, но зная какво имате предвид. Всъщност това сложи началото на тази история — Меган се наведе напред. Беше преплела пръсти и притискаше дланите си една към друга. — Прокурорът, който разследва убийството на Хелън Петрович, е убеден, че баща ми е виновен за назначаването й в клиниката „Манинг“, както и за нейната смърт. А аз не вярвам в това. Прекалено много неща не се връзват. Защо той ще поиска да назначи неквалифициран за длъжността човек? Преди всичко какво печели от назначаването на Хелън Петрович в лабораторията?
— За всяко действие на човека съществува причина, Меган. А понякога и повече от една.
— Точно това имам предвид. Не мога да намеря и една, да не говорим за няколко. Просто не виждам смисъла. Защо баща ми изобщо би се занимавал с Хелън, ако знае, че е мошеничка? Той беше много внимателен в работата си. Гордееше се, че препоръчва подходящите хора на клиентите си. Често си говорехме за това.
— Осъдително е да се постави неквалифициран човек на отговорна медицинска длъжност. Колкото повече разследват лабораторията на клиниката „Манинг“, толкова повече грешки откриват. Не разбирам защо баща ви съзнателно би причинил това. А Хелън? Тя не е ли имала някаква съвест? Не се ли е тревожила за ембрионите, които са били увреждани или унищожавани заради нейната немарливост, безотговорност и невежество? Поне част от съхраняваните ембриони е трябвало да бъдат имплантирани с надеждата, че ще се родят деца.
— Имплантирани и родени — повтори отец Радзин. — Интересен въпрос от гледна точка на етиката. Хелън не ходеше редовно на църква, но когато идваше на неделна служба, винаги беше последна и винаги оставаше за кафе. Имах чувството, че я измъчва нещо, за което не може да говори. Но трябва да ви кажа, че ако се наложи да използвам прилагателни за нея, последните три, които бих употребил, са „немарлива, безотговорна и невежа“.
— А приятелите? С кого е била близка?
— Нямам представа. Някои от познатите й ми се обаждаха през миналата седмица. Споменаваха колко слабо всъщност познават Хелън.
— Страхувам се, че се е случило нещо с племенницата й Стефани. Срещали ли сте някога младия мъж, който е баща на детето й?
— Не. И никой друг не го познава, доколкото разбирам.
— Какво мислите за Стефани?
— Тя не прилича на Хелън. Естествено, още е много млада и е в тази страна от… няма и година. Сега е сама. Може би просто бащата на бебето се е появил и тя е решила да рискува.
Той сбърчи чело. „И Мак прави така.“ Отец Радзин, изглежда, наближаваше четирийсетте — беше малко по-възрастен от Мак. Защо ли ги сравняваше? Защото и в двамата имаше нещо много благоразумно и добро.
Тя се изправи.
— Отнех ви прекалено много време, отче.
— Останете още малко, Меган. Повдигнахте въпроса за мотивацията на баща ви при назначаването на Хелън в клиниката. Ако не можете да откриете повече информация за Хелън, моят съвет е да продължите да се ровите, докато откриете причината за неговото участие. Допускате ли, че между тях може да е имало връзка?
— Много се съмнявам — тя тръсна рамене. — Той е имал достатъчно проблеми, опитвайки се да разпределя времето си между майка ми и майката на Ани.
— А пари?
— В това също няма логика. Клиниката „Манинг“ е платил обичайната такса на „Колинс и Картър“ за посредничеството при назначаването на Хелън и доктор Уилямс. Опитът ми от изучаването на законите и на човешката природа ме е научил, че в основата на повечето престъпления са или парите, или любовта. Но тук не пасва нито едното — тя се изправи. — А сега наистина трябва да вървя. Имам среща с адвоката на Хелън в къщата й в Лорънсвил.