Налях си още едно.
- Хм, не звучи толкова нетипичен като за тези краища, нали? Виждала съм такива мъже в градчето.
- Хм, не... - Звучеше несигурен. - Не, не дрехите му бяха странни. Обаче когато мина покрай мен... заклевам се, беше достатъчно близо, за да ме избута. Само че не усетих нищо. Това ме учуди и аз се обърнах да го изпроводя с поглед. Крачеше по Гиърсайд, но малко преди ъгъла... изчезна. Тогава изтръпнах до кости.
- Може да си се разсеял за миг и да е пристъпил в сенките - предположих. - До онзи ъгъл растат много дървета.
- Мога да се закълна, че не свалих поглед от него - измърмори Франк. Изведнъж вдигна глава. - Сетих се! Спомням си защо ми се стори толкова странен, макар тогава да не можех да определя.
- Защо? - Малко ми беше писнало от призрака и исках да преминем към по-интересни неща - в леглото.
- Вятърът можеше да те среже на две, но разните му дипли - наметката на дясното рамо и поличката, - не помръдваха, освен когато се движеше.
Няколко секунди се гледахме безмълвно.
- Ами да - рекох накрая, - това е страшничко.
Франк сви рамене и се усмихна, отпъждайки мислите си.
- Поне ще има за какво да си говорим с викария следващия път. Ако е добре известен местен призрак, викарият може да ми разкаже кървавата му история. - Погледна си часовника. - Сега най-добре да си лягаме.
- Най-добре - промълвих.
Наблюдавах го в огледалото, докато си сваляше ризата и посягаше към закачалка. Ненадейно спря на едно от копчетата.
- Лекувала ли си много шотландци, Клеър? - попита внезапно. - В лазарета или в Пемброук?
- Разбира се - отвърнах леко объркана. - В лазарета в Амиен имаше мнозина от полковете
Сийфорт и Камерън, а малко по-късно, след Каен - и от полка Гордън7. Повечето бяха много симпатични. Големи стоици по принцип, но страшно се бояха от игли. - Усмихнах се, защото си спомних нещо. - Имахме един доста стар и чепат, гайдар от трети сийфордски полк, който не понасяше да го бодем, особено отзад. Часове наред се терзаеше ужасно, преди да позволи на някого с игла да го доближи, а тогава все ни увещаваше да му бием инжекцията в ръката, макар че трябваше да е мускулна. - Засмях се, когато си спомних ефрейтор Чизълм. -Каза ми: „Ако ще съм се прострял надупен, искам момата да е под мен, а не отзад с губерка!“
Франк се усмихна, но леко смутено, както винаги, щом чуеше недотам изисканите ми военни истории.
- Не се тревожи - уверих го. - Тази няма да я разказвам по оксфордските приеми.
Това сякаш го поразвесели и той застана зад мен и ме целуна по темето.
- Ти не се тревожи - отвърна. - Ще те обикнат, каквито и истории да разказваш. Мммм... Косата ти ухае прекрасно.
- Значи ти харесва? - В отговор ръцете му се плъзнаха по раменете ми и обхванаха гърдите ми през тънкия плат на нощницата. В огледалото виждах главата му над своята. Беше подпрял брадичка на темето ми.
- Харесвам всичко у теб - рече той със сладострастна дрезгавина в гласа. - Прекрасна си на свещи, знаеш ли? Очите ти са като шери в кристална чаша, кожата ти - като слонова кост. Омагьосваш ме. Може би трябва да изключа осветлението за постоянно.
- Трудно ще четеш в леглото - рекох, а пулсът ми се ускоряваше.
- Сещам се за по-добри варианти в леглото - промълви той.
- Така ли? - Надигнах се, обърнах се и обгърнах врата му - Например?
След известно време, сгушена в него, надигнах глава от рамото му и попитах:
- Защо попита дали съм се грижила за шотландци? Би трябвало да знаеш отговора. През онези болници минаваха какви ли не хора.
Той се размърда и прокара леко длан по гърба ми.
- Ммм... Няма значение. Просто когато видях онзи тип навън, ми хрумна, че може да е бил... - Той се поколеба и ме притисна по-близо до себе си. - Ами, нали знаеш, може да е някой, когото си лекувала, и може би... може да е разбрал, че си отседнала тук, и е дошъл да те види... нещо такова.
- А тогава - контрирах го благоразумно - защо да не влезе, за да се видим?
- Ами - отвърна Франк съвсем нехайно - може да не е искал да види мен.
Надигнах се на лакът и се взрях в него. Виждах го достатъчно добре на светлината на свещта. Извърнал глава от мен, той съвсем нехайно гледаше хромолитографа8 на Бони принц Чарли, с който госпожа Беърд беше счела за подходящо да украси стената ни.
Хванах го за брадичката и обърнах лицето му към своето. Той се ококори, преструвайки се на изненадан.
- Да не намекваш - подхванах, - че онзи отвън е бил някакъв, някакъв... - Затърсих подходящата дума.
- Любовник? - подсказа ми услужливо Франк.
- Мой романтичен интерес? - довърших.
- О, не, разбира се, че не - неубедително отвърна той. Отмести ръката ми от лицето си и се опита да ме целуне, но този път аз се извърнах. Задоволи се да ме притисне към себе си.