– Разбирам – казах аз. – А защо изобщо си се върнал в Шотландия? Нямаше ли да си в по-голяма безопасност във Франция?
Отвори уста, за да отвърне, но промени решението си и отпи вино. Явно достигах границите, отвъд които щеше да пази тайни.
– Е, това е дълга история, сасенак. Ще ти кажа по-късно, но защо сега не ми разкажеш за себе си? За твоето семейство? Ако усещаш, че би могла, разбира се – добави бързо.
Замислих се, но сякаш нямаше риск в това да му разкажа за чичо си Ламб и за родителите си. Все пак професията на чичо ми даваше предимство – изследовател на античността бе също толкова смислено – или безсмислено – занимание и през двайсети, и през осемнайсети век.
Затова му разказах, като пропуснах разни дребни подробности като автомобили и самолети, както и войната, разбира се. Джейми ме слушаше внимателно, от време на време задаваше въпроси, изрази съчувствие за смъртта на родителите ми и се поинтересува от чичо ми и откритията му.
– И тогава срещнах Франк – довърших. Поколебах се, несигурна какво още да кажа, без да навляза в опасна територия. За щастие Джейми ме избави.
– И точно сега предпочиташ да не говориш за него – рече той с разбиране. Кимнах, без да продумам, а погледът ми се замъгли. Джейми пусна дланта ми и ме прегърна през раменете. Придърпа главата ми към рамото си.
– Всичко е наред. Уморена ли си, моме? Да те оставя ли да поспиш?
За миг се изкуших да кажа „да“, но реших, че ще и нечестно, и страхливо. Прокашлях се и седнах, клатейки глава.
– Не. – Поех дълбоко дъх. Той миришеше на сапун и вино. – Добре съм. Кажи ми какви игри си обичал да играеш като момче.
В стаята имаше дебела, горяща дванайсет часа свещ. Пръстени от тъмен восък бележеха часовете. Три от тях се стопиха, докато говорихме. Пускахме ръцете си само за да си налеем още вино или за да посетим нужника зад една завеса в ъгъла. На връщане от едно такова посещение Джейми се прозя и протегна.
– Много е късно – рекох, като също се изправих. – Може би трябва да си лягаме.
– Добре – отговори той и потърка врат. – Да си лягаме? Или да спим?
Повдигна въпросително вежда.
Честно казано, толкова ми бе приятно с него, че почти бях забравила за какво сме тук. Сега ненадейно ме обзе паника.
– Ами...
– Така или иначе нямаш намерение да спиш по рокля, нали? – попита той практично.
– Ами, предполагам, че не. – Насред вихъра на събитията изобщо не се бях замисляла за това, че нямам с какво да спя.
Спях или по долна риза, или гола, в зависимост от времето.
Джейми нямаше нищо освен дрехите, които носеше – очевидно щеше да спи по риза или гол. И така нещата бързо щяха да достигнат до развръзка, по един или друг начин.
– Хайде ела и ми помогни с вървите и останалото – предложих аз.
Ръцете му трепереха леко, но докато се бореше съсредоточено с десетките малки кукички, които крепяха корсета, той се отърси от част от притеснението си.
– Ха! – възкликна победоносно, когато се справи с последната, и двамата се засмяхме.
– Сега е мой ред – рекох, като реших, че няма смисъл да отлагаме повече. Посегнах нагоре и откопчах ризата му, като подпъхнах ръце под нея и ги плъзнах по раменете му. Бавно продължих надолу по гръдния му кош – усетих къдравите косми и зърната му. Той стоеше като закован и почти не смееше да диша, докато прикляках, за да откопчая колана му.
Ако ще се случва, да е сега, помислих си и нарочно прокарах длани нагоре по бедрата му, яки и мускулести под поличката. Идеално знаех какво носят там шотландците – нищо, – но въпреки това се сепнах, когато докоснах само Джейми и нищо друго.
Той ме изправи и се приведе да ме целуне. Продължи дълго, а ръцете му ме обхождаха, търсейки връвчиците на фустанелата ми. Тя падна на пода сред облак воланчета и останах само по долна риза.
– Къде се научи да се целуваш така? – попитах, леко задъхана. Той отново ме придърпа към себе си.
– Казах, че съм девствен, не че съм монах. – Отново ме целуна. – Ако имам нужда от помощ, ще поискам.
Притисна ме здраво към себе си и усетих, че е повече от готов да се захване със задачата. С изненада установих, че и аз съм готова. Всъщност не знам дали беше от часа, от изпитото вино, привлекателността му или моята собствена нужда, но го желаех силно.
Свалих ризата му около кръста и прокарах ръце по гърдите му, като обходих с палци зърната му. Втвърдиха се за секунда и той внезапно ме притисна към себе си.
– Ох! – изпъшках, останала без дъх. Той ме пусна и започна да се извинява.
– Не, не се тревожи, целуни ме отново. – Той го стори и свали презрамките на долната ми риза. Поотдръпна се и обхвана гърдите ми, като потърка зърната ми, както аз бях направила с неговите. Засуетих се с катарамата, която крепеше поличката му. Помогна ми и закопчалката се отвори.